Джеймс Грейди - Брутално

— Винаги ли оставяш адвокатът ти да ти изразява мнението?

— Свърши каквото имаш да вършиш — каза Слоусън. — И после се разкарай.

— Чух, че си имал и други проблеми. — Кол усети втренчения в него поглед на Айгър. — Проблеми с пощата.

— Никога не съм имал никакви шибани проблеми с…

— Да не би да говорите за незаконното задържане от страна на пощенските инспектори на законно транспортирани стоки от корпорацията на господин Слоусън на стойност няколко хиляди долара? — прекъсна го Айгър.

— Това се е случило вчера, нали? — каза Кол. — А не смятате ли, че утре може да се зададе и някакъв друг проблем?

— Готови сме да ви изслушаме, инспектор Кол — рече адвокатът. — Непременно отбележете това в съответните документи, които трябва да напишете.

— Вие сте сам, господин Айгър. Стотина юристи от Министерството на правосъдието могат да напишат планини от обвинителни документи, които да подадат в десетки съдилища. За защитата ви ще отидат адски много пари. Ако направите само една погрешна стъпка, ако подадем съответния иск, собствеността ви може да бъде поставена под запор, да поискат счетоводните ви книги в съда…

— Ако подадем обвинение за тормоз — възрази Айгър, — всички тези глупости ще идат на боклука.

— Нали познавате проклетата правителствена машина — отвърна Кол. — Те имат повече кошчета за боклук, отколкото сте в състояние да напълните за цял живот.

— Накъде биеш? — Очите на Слоусън се бяха смалили до черни точки.

— Брайън Лъстър. Крис Харви.

— Четох вестниците — отвърна Слоусън. — Из тукашните места убийствата правят новините. Брайън Лъстър е бил гръмнат в някакъв евтин мотел. Помислих си, че го е направила сянката му. Щом имаш името на Крис, значи и ти мислиш така.

— Преди да продължим — обади се Айгър, — настоявам да определим правилата на този разговор.

Кол го стрелна с поглед.

— Законите на Уейко, адвокат. Законите на Уейко.

— Но вие не сте в Уейко — усмихна се Айгър. — Вие сте в Бялата родина — през 1986-а Айдахо, Монтана, Уайоминг, Вашингтон и Орегон придобиха тази нова политическа идентичност. Ето защо правилата…

— Ако вие и вашите дебели щурмоваци и скинари се опитате да наложите силата си в тези щати, ще откриете, че ще е много по-трудно, отколкото сте си въобразявали.

— Ще видим. Според конституцията не сме длъжни да говорим…

— Искате да играете по конституционните правила само когато си мислите, че това е във ваша полза — прекъсна го Кол. — През останалото време пикаете на конституцията, американското знаме и всичко останало. Така че — правилата на Уейко.

— За обикновен инспектор — отвърна адвокатът, — искате прекалено много.

— Винаги получавам това, което искам.

— Нима? — прошепна жената.

— Млъквай, курво! — Слоусън сви ръката си и главата й отскочи от бицепса му. Усмивката на момичето дори не трепна.

— Да започнем с Лъстър и Харви — каза Кол, като се чудеше дали знаят, че Харви също е убит. — А какво ще направи федералното правителство от там нататък зависи от това какво ще ни дадете вие.

Слоусън погледна към адвоката си. Айгър кратко му кимна.

— Лъстър е с нас, откакто влезе за първи път в пандиза — каза командирът. — Нищо не може да издигне съзнанието на човек така, както затворът. Крис се появи по-късно. Отначало внимавахме с него, искахме да сме сигурни, че двамата не са ченгета, които опитват да се внедрят в организацията ни.

Слоусън изтри с лапа устата си и облиза устни. Ръката му леко трепереше, когато я преметна на облегалката на дивана.

— Донеси ми нещо — каза на жената той. — Бира или нещо такова.

Кол забеляза, че тя хвърля поглед към Айгър, но не видя ответното изражение на адвоката. Момичето излезе от дневната със същата танцуваща походка, с която бе влязло.

— Какво вършеха за вас Лъстър и Харви? — попита инспекторът.

— Всички членове изпълняват дълга си като живеят…

— Остави тези глупости. Каква беше работата им в АА?

— Не са правили нищо за нас, откакто… хм, не знам, от последния път, когато Лъстър го пуснаха от пандиза — отвърна Слоусън.

— Имаме трима свидетели, които твърдят, че Лъстър е плащал на АА част от печалбите си от продажба на наркотици — блъфира Кол.

— Господин Лъстър ни пращаше парични помощи — каза Айгър. — Не ни е известен източникът на средствата му, но подобно на всички нестопански организации, ние можем и трябва да ги приемаме за законни. И предполагаме, че е подавал съответните декларации в данъчната служба. Наистина.