Джеймс Грейди - Брутално

— Айгър — каза Кол и с лявата си ръка извади калъфа със значката от вътрешния джоб на шлифера си и го разтвори така, че да могат да прочетат служебната му карта.

— Господин Айгър — поправи го адвокатът.

„Господин Лорънс Айгър“ — помисли си Кол: бакалавърска степен от Айдахо, магистърска степен по право от Йейл. Трийсет и пет годишен, ерген. Самостоятелна практика в Мейсънвил. Завещания, продажба на недвижима собственост, пияни шофьори. Адвокат на „Арийска Америка“, на Робърт Слоусън, на разни компании за витамини и „здравословни продукти“. Съсобственик заедно със Слоусън на съседната сграда, в която тези компании опаковаха и разпращаха продукти за всичко — от рак до импотентност и оплешивяване — и в която бяха доставили компютърен хардуер за дванайсет хиляди долара. Освен това адвокат на манотерапевта, който освобождаваше под гаранция членовете на АА, арестувани из цялата страна.

— Документите ви изглеждат истински — рече Айгър. — Но ви идентифицират като инспектор, а не като агент. Това е висша длъжност.

— Имам известна власт.

— Е, супермен — обади се жената от дивана. — Значи си по-бърз от куршум? По-мощен от локомотив?

— Къде е сиамският ти близнак? — попита Слоусън. — На вас никога не ви стиска да ходите сами.

— В такъв случай някой от вас трябва да работи за мен — отвърна Кол.

— Как пък не, мамка му! — изръмжа скинарят.

— Аз ще седна — каза Айгър и отиде до един от столовете. — Щом господин Слоусън е съгласен, нямам възражения да му обясните целта на визитата си.

— Тук сте прав. — Кол се намести на фотьойла, така че Айгър и предната врата бяха от дясната му страна, диванът и жената бяха пред него, а Слоусън отляво. Пистолетът в джоба на шлифера му тежко тупна по дървото на стола.

Слоусън направи рязко движение с глава. Биреното шкембе напусна стаята.

— Какво искаш, ченге?

— Тук съм, за да помогна — отвърна Кол.

Слоусън насилено се изсмя, важно отиде до дивана, пльосна се до жената и плесна с длан по бедрото й. Тя дори не трепна. Мъжът започна да гали с лапа крака й.

— Нещо не мисля, че проявявате желание да постъпите в организацията на господин Слоусън — рече Айгър.

— Вие ли се занимавате с мисленето тук? — попита Кол.

— Ей! — изръмжа Слоусън. — Нали си дошъл да се срещнеш с мен!

— Точно така.

— Да — изсумтя командирът. И започна да мачка крака на момичето по-силно. — Айде тогава, казвай, ченге.

Нататък по коридора, накъдето беше изчезнало биреното шкембе, Кол видя излъчване на компютърен екран.

— В последно време хората ти имат проблеми — каза той.

— Защо се интересуваш от нашите проблеми? — попита Слоусън.

— Един от членовете на организацията ти е бил убит.

— И си дошъл тук да ми го кажеш ли? — изсумтя командирът, вдигна дланта си от бедрото на жената и погали дългата й коса. Тя дръпна глава — несъзнателна защитна реакция, която обаче накара Слоусън да престане да я гали и да прехвърли ръката си върху облегалката на дивана зад нея. Тя се облегна назад и отпусна глава на бицепса му.

Слоусън видя погледа, който Кол отправи на момичето.

— Харесва ти, нали?

Адвокат Айгър умишлено не гледаше към никого. „Разбирам го“ — помисли си инспекторът.

— Ти с каква спиш, а, ченге? — Слоусън се усмихна като акула, подушила кръв.

— Не ме попита кой е убит — рече Кол.

— Искаш да кажеш кой е станал мъченик — поправи го Слоусън. — Ние сме готови да посрещнем смъртта.

— Убийството не е от компетенциите на федералните власти — каза Айгър. — А и моят клиент не е замесен в никакви престъпления.

— Хората ти не те ли интересуват? — попита командира Кол.

— Обичам всичките си братя и сестри от „Арийска Америка“.

— Тогава сигурно не ти остава енергия за нея — отбеляза инспекторът и кимна към момичето.

Слоусън поклати глава.

— Вие, ченгетата, ме преследвате вече четирийсет години. Откажете се. Приемете истината. Започнете да правите каквото трябва.

— Като теб — отвърна Кол.

— Ако ви стиска да стигнете толкова далече.

— Като Брайън Лъстър. И Крис Харви.

— Не съм сигурен, че си спомням тези имена.

— Искаш ли да видиш снимките от затвора, на които тримата сте заедно?

— А, да — каза Слоусън. — Онези момчета. Как са те, по дяволите?

— Брайън Лъстър продължава да е убит — отвърна Кол.

— Животът е курвенска работа, нали? — Слоусън погали момичето по косата.

— Лъстър и Харви са били от АА.

— Членуването в частна организация като АА е защитено от… — започна Айгър.