— Ясно — каза Кол.
— Виж сега — продължи юристът, — хората, които могат да накарат Конгреса да се размърда, искат просто да свършим работата. Те не наемат убийци.
— А ти имаш ли опит с хора, които наемат убийци?
— Питай професорите ми в Харвард: корпорациите не се забъркват в убийства. — Антитръстовият експерт погледна празната си чаша, после каза: — Слушай, не знам кой се опитва да убие Сиърс. Много хора не биха имали нищо против да го видят мъртъв. Много хора биха направили от това големи пари. Разбираш ли, той е адски добър. И никой не знае колко влияние купува с милионите долари, които влага в политически кампании. Но не знам дали е извършил престъпление, или е виновен просто защото се е превърнал в независим политик и икономическа сила.
— Знаеш ли защо шефовете ти ме насочиха към теб? — попита Кол.
— Господи, да не искаш да кажеш, че може да имат предвид нещо друго, освен стремежа да служат на закона и правосъдието?
Двамата се засмяха.
— Виж — каза юристът, — ако заключението, до което съм стигнал в работата си, както и малкото, което ми казаха те, и малкото, което ми каза ти, е вярно, всичко това всеки миг ще експлодира. Навярно сърцата на нашите шефове им подсказват, че онова, което ми е известно, може да ти е от полза, така че би трябвало да ти го кажа. Но мисля, че това не е свързано нито със сърцата, нито с ума им. Мисля, че ни срещат, за да си прикрият задниците. Вече могат да заявят, че са направили всичко възможно, за да се погрижат реакцията им към тази бъркотия да е „изцяло координирана“ или други подобни рекламни лайна.
— Но съм сигурен — каза федералният служител, докато излизаше от сепарето, — че ако допуснеш Фарън Сиърс да бъде убит, искам да съм колкото се може по-далеч от теб.
Според засеченото съобщение до убиеца само след петнайсет дни навлизаха в Зоната за свободен отстрел.
Агентите от ФБР бяха прекарали 3112 часа в сравняване на престъпните биографии на Брайън Лъстър и Кристофър Дж. Харви. Анализираха доклади на Агенцията за контрол на наркотиците, БАТО, Вътрешната данъчна служба, полицията и Бюрото по затворите. Разпитваха затворници, ченгета, затворнически надзиратели.
Съдебните стенограми показваха, че Лъстър и Харви са се движили в деловата част на престъпния свят — по-точно в търговията с наркотици. Татуираната мечка Лъстър беше бил наставник на облечения в лъскаво яке Харви. При нужда бяха използвали други престъпници. Лъстър плащал данък на мафията в северна Калифорния. Двамата с Харви бяха държали апартаменти в Бъркли. Двете жилища бяха обискирани. Телефонните им разпечатки не показваха нищо. Касови разписки, напъхани в джобове на джинси и извадени от кошчета за боклук, свързваха мъжете със стоянки за камиони и мотели в Калифорния, Орегон, Вашингтон, Невада, Монтана и Айдахо.
Мотоциклетът на Лъстър бе вдигнат на трупчета във взет под наем гараж. В резервоара му имаше пластмасова бутилка. Изследванията откриха в нея следи от наркотик. В микробуса му хората от съдебномедицинския екип намериха следи от опиати, човешка кръв и отпечатъци на Крис Харви.
В апартамента на Лъстър бяха открити револвер с рязана цев, краден 9-милиметров пистолет, 44-калибров „Магнум“, пушка 30/06, муниции, войнишки нож, оловна тръба, увита в черна лепенка, запалителни вещества и часовникови устройства. Бяха намерени също няколко книжлета на „Арийска Америка“, ку-клукс-клан и нацистки организации срещу чернокожите, евреите, имигрантите, белите предатели, католиците и индианците.
— Тоя тип е мразил всички — каза Ник.
Сали посочи една снимка, направена по време на обиска — купчина расистки книги беше покрита с две стари кутии от пица, — и каза:
— Не мисля, че Лъстър си е падал много по четенето. Просто е трупал омраза. Като че ли ги е стоварил тук и е забравил за тях.
Родителите на Лъстър бяха починали. Нямаше братя и сестри. Бившата му неофициална съпруга бе изразила желание да се изпикае на гроба му.
Един рокер каза на агентите:
— Лъстър беше подъл кучи син. Изпълняваше си сделките, но гледаше да отхапе и парче от теб.
— За него „Арийска Америка“ беше инвестиция — каза им един затворник. — В пандиза даже яките трябва да се включат в някоя група, а АА беше най-силната.
Що се отнася до Харви, друг затворник им каза:
— Крис направо се лепеше за големите перковци. Искаше хората да загубват ума и дума, когато влезе в някоя стая. Винаги се хвалеше какъв главорез е и какви главорези познава. Тъй че когато истинският главорез Брайън му позволи да се влачи с него, Крис реши, че е умрял и се е възнесъл в рая.
Читать дальше