Джеймс Грейди - Брутално

— Пуснахме съобщение за него вчера. Само еднодневно предизвестие — и все пак събрахме над триста души — като не смятаме ченгетата, доброволците, платения персонал и агентите от ФБР под прикритие.

— Бяхме само двама.

— Да де.

— Защо?

— Организирането на традиционните политически митинги продължава дни наред с надеждата да окажат въздействие, да бъдат забелязани. За успеха им се съди по действителния брой на присъстващите. При цялата бързина, с която обявихме за митинга, истинско чудо е, че изобщо дойде някой. А и медиите бяха там. Ще стане страхотен материал. Освен това вчера съобщихме по Мрежата, че в Нюарк ще бъде разкрита „суровата действителност“. Когато потребителите на Интернет видят това, когато сравнят данните с информацията в традиционните медии, когато извикат речта ми от Мрежата…

— Светът ще напрегне слух, за да те чуе, защото шепнеше — каза Сали. — А с компютрите и Интернет те вече имат уши.

— Някои потребители даже могат да качат видеоинформация за събитието в компютрите си. Да я имат винаги, когато поискат, свободни от каквито и да било структури на телевизионните мрежи.

— А сега някой иска да те спре — отбеляза тя.

— Не се тревожа за това — отвърна Фарън. — Вече е прекалено късно. Аз съм тук. Няма никакво значение какво би могло да се случи.

— Струва ми се, че разбирам — рече Сали.

— Иска ми се да можех да кажа същото за себе си. Знам какво означава част от всичко това, но не съм в състояние да го обхвана в неговата цялост — то се развива извън мен. При това светкавично.

— Накъде ни водиш ли?

— Не, въпросът е къде сме сега и къде отиваме.

Сали все така го гледаше.

— Трябваше да има някой като мен — продължи той. — По-добре като мен, отколкото като Хитлер, Распутин или Чарли Мансън. Мрежата вече се превърна в политически инструмент: до нея се домогват десните организации, както и „официалните“ кандидати за президент. Сепаратистките бунтовници в Мексико завързват червени кърпи на лицата си и стрелят по членовете на правителството с М-16 — и организират кадрите си по Интернет. Пътят никога не съди онзи, който върви по него. Но това, че аз вървя по него в своята посока, може да ни имунизира срещу кибернетичните чудовища.

— Не разбирам начина ти на мислене — каза тя.

— Аз също.

— Накъде отиваш с всичко това? — прошепна Сали.

— Сега съм тук — усмихна се той. — С теб. Във влака.

— Значи имаме двама убити от лошите — каза на Кол и Сали Ник Шърман в секретната квартира на ФБР, разположена в един тих вашингтонски квартал. Беше закачил на стената снимките на двете жертви.

— Кристофър Дж. Харви, трийсет и девет годишен — продължи Ник и посочи снимките на мъжа в черно яке от изкуствена кожа, направени по време на арестите му, в затвора и след смъртта му. — Хулиганска проява на деветнайсет, излежал една година в Орегон. Преместил се в слънчева Калифорния, последвали много арести, после го хванали с джоб, пълен с хапчета. Излежал втора присъда във Фолсъм.

— Лош номер две — каза Ник, като се прехвърли към втората група снимки от Айдахо, затвора и арестите на татуирания мечок. — Брайън Лъстър, четирийсет и шест годишен. Брайън се включил в „Ангелите на ада“ и излежал две тежки присъди, първата за палеж, втората за амфетамини. В досието му са регистрирани десетина ареста за нападение срещу хора, още два за палеж и един за въоръжен грабеж. Някаква жена подала жалба за изнасилване срещу него, после я оттеглила. Според лосанджелиското полицейско управление е участвал в пребиването до смърт на собственик на корейски магазин по време на обир.

— Нашите момчета са се срещали — отбеляза Кол.

— Да, във Фолсъмския университет 4 4 Затворът във Фолсъм. — Б.пр. — отвърна Ник. — Където и двамата са влезли в „Арийска Америка“.

— Главорези — каза Сали.

— Не, стилът им не е такъв — каза Кол. — Според архива на Бюрото АА се състои от седемдесет процента бивши затворници. Рокери, компютърни гении и хакери. Връзки с Европа.

— Били са в киберпространството — рече Сали. — Също като Фарън.

— Киберпространство ли? — ухили се Ник. — И там ли си ходила?

— Само по работа.

— Можем ли по-тясно да свържем Лъстър и Харви с АА? — попита Далтън. — Да открием какво са правили, преди да бъдат убити в Айдахо?

— Имаш двайсет агенти, които работят по въпроса — отвърна Ник.

— Искат да убият Фарън, защото е чернокож — каза Сали.

— Недей да твърдиш нищо, ако не си сигурна — възрази Кол. — Защото приемеш ли някакво мнение, ти пренебрегваш всички други възможности. Не трябва да стесняваме кръга, докато не се приближим до убиеца.