Джеймс Грейди - Брутално

— Тук сме насред пущинаците — намеси се полицаят. — Нямаме никакви доказателства, които да оправдават…

— Бюрото ще оцени вашата помощ — прекъсна го Кол.

— Знаете ли — каза ченгето, — след последната операция на Бюрото тук направо ни съсипаха.

Над тях пак прелетя сврака и Ник Шърман вдигна глава и я проследи с поглед, докато не изчезна в гората.

— Не става дума за обсада на кабинет на политически реакционер — каза Кол и си спомни как навремето Бюрото трябваше да се моли, за да издействува нещо. — Става дума за законно преместване на телефонна кабина за лабораторно изследване. И няма да направим нищо, което да изправи когото и да било пред Конгреса.

Поне се надяваше да е така.

Ник видя още една сврака, която се скри в гората. На същото място. Зад едно счупено борче.

— Добре, ще повикам групата — съгласи се патрулът.

— Благодаря — каза Кол. — И се погрижете никой да не пипа телефонната кабина.

— Слушам, сър.

Ник заобиколи заслона и огледа катинарите на вратите на тоалетните. Стоеше потънал до глезените в снега между бетонната сграда и края на гората. Обутите му в каубойски ботуши крака замръзваха.

— Далтън — попита той и погледна агента — облечен в градски дрехи, за да е сигурен, че от авторитета му няма да остане и помен — който газеше в снега към него. — Някога ходил ли си на лов?

— Не и за нещо, което не е в състояние да отвърне на изстрелите ми.

— Това би трябвало да е едно от изискванията за постъпването ви в Бюрото. А да си наблюдавал птици като малък?

— Не.

Ник въздъхна и поведе Кол през дълбокия до прасците сняг към боровете.

— Навярно оттогава е имало бури.

— И какво от това? — попита Кол, като се мъчеше да не изостава.

Стигнаха до гората. Във високите дървета агентът виждаше предимно коледни елхи. Фактът, че не знаеше истинските им имена, го караше да се чувства невежа.

— Как мислиш, какво има там, че свраките са толкова възбудени? — рече Ник.

Десетина метра навътре в гората го откриха. Птиците добре бяха поработили. Всеки път, щом снегът беше покривал съкровището им, те го бяха разчиствали с криле, за да вземат своето. Лицето на трупа бе оголено до черепа.

— Ето какво са искали да кажат в онова съобщение с думите „не оставяй никакви следи“ — отбеляза Ник.

Зад тях се разнесоха стъпки, но те не откъснаха поглед от трупа.

— Леле божичко! — промълви патрулният полицай, който бе шофирал.

Ник вдигна ръка, за да даде знак на другите да не се приближават. Свраките закрякаха и литнаха. Вечни оптимисти, те щяха да кръжат във въздуха, докато се смрачи. Детективът отчупи един боров клон и разчисти снега от черното кожено яке на трупа.

— Ръцете изглеждат замръзнали в леда — каза той. — Когато са го захвърлили тук, кожата му е била достатъчно топла, за да стопи снега, после са се заледили. И ледът ги е предпазил от птиците.

Другият патрулен полицай и старшият агент от ФБР се присъединиха към тях. Полицаят повърна между два бора. Партньорът му беше по-практичен.

— На кого се пада случаят?

— Откри го ФБР — отвърна Кол. — Наш е.

— Убийството си е местна работа — продължи патрулният полицай. — Освен ако не е на територията на чичо Сам — или пък нещо специално.

— Наш е — повтори инспекторът.

— По дяволите — рече полицаят, — шерифът няма да се ядоса, че му го взимате. Ако се окаже, че не е просто някой кретен, умрял от естествена смърт, това ще е второто убийство в района му за по-малко от две седмици.

Ченгето от Изток го прониза с поглед.

Меката светлина на настолните лампи огряваше хотелската стая в Айдахо. Далтън Кол затвори слушалката и каза на Ник Шърман:

— Самолетът на нашия съдебномедицински екип току-що е кацнал. Аутопсията ще бъде извършена до утре сутринта.

Бяха оставили трупа от планината в моргата.

— Струва ми се, че не трябва да изравяме другия — рече Ник.

— Не — съгласи се Кол. — Не може да ни каже нищо повече.

Смъртта и животът на другата жертва бяха документирани в полицейските доклади, а снимките от местопрестъплението бяха натрупани върху леглото на Кол: „Брайън Лъстър; трийсет и девет годишен; завършил живота си в деня, в който агентите от БАТО бяха засекли имейла. Причина за смъртта: куршуми, получени в западнал мотел. Две присъди, и двата пъти излежани“.

— Роден и израснал в Калифорния — каза Ник. — Защо е дошъл да умре в Айдахо?

Кол погледна часовника си.

— Наредих да проверят. Проблемът е, че трябваше да заповядам да внимават с известните му приятели. Ако действаме грубо и ги стреснем…