Джеймс Грейди - Брутално

Не успях да сдържа усмивката си, когато си помислих: „Всичко с времето си“.

Навън Крис избълва смелостта си в снега. Непознатият се обърна към мен.

— Онова, което ти предлагам, е възможност да докажеш на света силата си. Не само веднъж, а два пъти. Да…

— Да накарам милиони очи да ме видят! И да се поклонят!

— Да. Да, така е.

— Очаквах те — продължих аз. — Не го разбирах, но ето те тук. Най-после.

Непознатият ми подаде дебел плик. Вътре имаше миникомпютър, наръчници и снимки. Мъжът каза:

— Тук е всичко, което трябва да знаеш засега. Но още тази нощ трябва да решиш едно нещо.

— Какво?

— Трябва да се махаме оттук! — извика от колата Крис.

— Заради връзката: как да те наричам?

— Наричай ме Г. Гневния отмъстител. Господарят. Който очаква възхода си. А ти си моят Вратар към онова, което е мое, което ме очаква. Ти си В.

— Може никога да не научат истинските ни имена — промълвих аз, — но светът ще затрепери от докосването ми! Обещай ми това!

После — беше толкова сладостно! — дланта на Вратаря се насочи към лицето ми. Покри очите ми и ме накара да коленича в снега. Изпитах вълнение, усетих пулсиране в слабините, усетих властта, познанието.

След това Крис натисна клаксона, за да напомни, че трябва да тръгват.

Всичко с времето си.

Сали седеше там, където я бяха оставили. След като пусна Далтън в стаята на Сиърс, Монаха я отведе при една жена, която заедно със съпруга си беше оставила магазина им за авточасти, билетите за „Кливландските индианци“ и местата в синагогата, за да се премести във Вашингтон и да „работи за Фарън“. Доброволката запозна Сали с други доброволци от Алабама, Ню Мексико, Орегон и „просто отвсякъде“: старци и младежи, бели, чернокожи, азиатци и латиноамериканци, дошли тук, за да „помогнат на Фарън“.

Но не я запозна с човека с военна подстрижка, който се навърташе наоколо и я дебнеше, където и да идеше тя. Агентката често ходеше до тоалетната и си записваше информация за хората на Фарън, които после Бюрото да провери. И започна да иска да се запознае със Сиърс.

— Добра идея — каза й Джон Лейбовиц, бившият конгресмен, и се усмихна. — Ще трябва да уредим това колкото можем по-скоро.

В пет часа на втория ден Сали отиде при икономката от Шейкър Хайс и повтори молбата си за аудиенция.

— Ами, не съм сигурна как да направя това, скъпа — беше отговорът, но когато Сали каза, че няма да си тръгне, докато „това“ не бъде направено, икономката й даде кофичка малиново кисело мляко. — Просто за в случай че отнеме повече време, отколкото си мислиш.

Празната кофичка от млякото отдавна бе в кошчето за боклук и икономката си беше отишла вкъщи, когато Джеф Ууд завари Сали седнала на една кушетка в чакалнята до главната зала. Господин Военна подстрижка се прозяваше на прага.

— Защо не сте си тръгнали? — попита я Ууд.

— Още не съм си свършила работата. Не съм се запознала е Фарън.

— Може би утре.

— Мога да чакам. — Тя потупа кушетката. — Ето тук.

— Не сте много разбрана, нали? — рече Ууд.

— Не ми плащат да съм разбрана.

Във фоайето тиктакаше архаичен часовник.

— Добре, не си тръгвайте — каза той.

— Не се тревожете — отвърна тя на отдалечаващия му се гръб.

След седем минути в джоба на жилетката на господин Военна подстрижка иззвъня телефон. Той отговори и придружи Сали два етажа нагоре до мястото, където пред една затворена врата стоеше Монаха.

— Седни — каза й той, после се обърна към Военната подстрижка. — Когато дойде време да влезе, ще ти се обадят по телефона. — След това отново каза на Сали: — И не стой цяла нощ — чуваш ли?

После затрополи надолу по стълбите. Телефонът на господин Военна подстрижка иззвъня, той отговори и й каза да влезе. Този кабинет се намираше един етаж под обляната със слънце стая за медитация. И двете помещения бяха с ламперия от тъмно дърво. На едната стена имаше поставен в рамка символ, нарисуван върху оризова хартия. Изображението беше просто: голям черен кръг върху бледа вселена. Пред бюро с компютър от едната страна бяха поставени три стола. Нощта изпълваше прозорците. Зад бюрото седеше чернокож мъж с мека синя риза. Поразиха я очите му.

— Ето коя сте били — каза той.

Тя усети, че вратата зад нея се затваря.

— Коя съм била?

— Видях ви от прозореца — отвърна Фарън. — Тази сутрин.

— Тук съм цял ден. — Тя седна пред бюрото срещу него. — И вчера сутринта. Не знаехте ли?

— Знам, че Далтън има партньорка. Смятах, че е заминала заедно с него.