Джеймс Грейди - Брутално

Магнити в очите на Непознатия.

— А, ето те! — възкликна Крис. — Моят човек, тъкмо навреме.

— Благодаря, че дойде — рече Непознатия. — Нужно е да поговорим.

И аз казах:

— Само слабите се нуждаят.

— Добре — отвърна той. — Ти не си някой обикновен, алчен изпълнител. Надявах се, но не бях сигурен: за теб въпросът не е в парите. Защо тогава си тук?

И даде верния отговор, преди да успея да му предложа някоя умела лъжа.

— Ще ти кажа защо. Трябвало е да разбереш дали Крис представлява опасност за теб. Дали неговото приятелче знае каквото знае и той — а то знае. Това е нашата застрахователна стратегия.

— Виж, Брайън — обади се Крис. — Ако…

— Остави всичко това — каза ми Непознатия. — Аз съм тук с твоя шанс да се издигнеш над всичко. Ако смяташ, че не си в състояние да се справиш с това, което имам за теб, ако не си… достатъчно способен, онова, което знаем за миналото ти, няма никакво значение. Ще те оставим на мира.

— Какви ги дрънкаш? — рече Крис.

А аз казах:

— Мога да се справя с каквото поискам.

— Да, мисля, че в този гаден ъгъл на вселената ти си способен да се справиш.

Не можех да овладея треперенето си, не можех да отрека истината.

— Чух, че си убиец. — Непознатия сви рамене. — Всеки може да убие някой незначителен.

— Аз не съм „всеки“! Аз съм различен. Имам власт.

Думите на Непознатия се впиха в плътта ми:

— Властта е онова, което прави властта.

— Въпросът е — рече Крис, — можеш ли да свършиш тази работа?

Презрително изсумтях.

— Работа ли?

— Не става дума за работа — поясни Непознатия. — Като те гледам и като знам какво ми каза Крис, ти не искаш работа и не става дума за това.

Устните ми бяха пресъхнали, трудно овладявах дишането си.

— А за какво?

— За мисия. За призвание.

— Да. — Изпълни ме топлина. Разбиране. Облекчение. Видях всичко в един-единствен миг на просветление: най-после „кога“ е „сега“! — Да.

— Какво ти каза Крис?

— Че мисиите са две — отвърнах аз.

— За начало две. После ще видим.

— Какво да видиш? — попита Крис. — Ти ми каза за два големи удара. Това е договорът, за който плащаш.

— Всички плащат — казах аз.

— Да, нали точно това ни е събрало — продължи Крис. — И нека никой да не забравя, че аз съм посредникът. Никой да не прецаква нашата част от работата, щото ще му разплача фамилията. Така че много внимавай.

— Откъде да знам? — попита Непознатия.

— Какво да знаеш? — изръмжа Крис.

— Знам какъв твърдиш, че е той — отвърна му Непознатия. — Друго не знам.

— Ти да не ме изкарваш лъжец? — викна Крис. — Ти дойде при нас, човече, и ние…

Аз казах:

— До какво си се докосвал?

— А? — попита Крис.

Непознатия натопи салфетката си в кафето и я прокара по масата, после изтри тапицерията на седалката откъм своята страна.

— Какво става, по дяволите? — попита Крис.

И аз излязох от сепарето, за да отида до бара, където седеше сервитьорката.

— Тук ли е готвачът?

— Ей, Мат! Събуди се! — Тя щракна със запалката си. — Мат! Човекът е гладен!

Главата и раменете на готвача запълниха отвора в стената зад бара.

— Какво ще обичате? — измърмори той. Очите му не доловиха светкавичното движение на облечената ми в ръкавица ръка.

Бам! 9-милиметровият пистолет в ръката ми подскочи. Готвачът залитна назад. На гърдите му цъфна червен кръг. Бам! Гръдната му кост се строши под втората тъмночервена дупка. Бам! Алена бразда проряза плешивото му теме.

Завъртях се към сервитьорката, видях я над черната цев. Цигарата подскочи между устните й.

— О, мамка му! — ахна тя.

Бам! Направих й трето око. Тъмночервени капки опръскаха прозореца зад гърба й. Тя се стовари на пода. Цигарата се претърколи по шията й. Докато влизах през въртящата се врата в кухнята, замириса на изгоряла плът. Крис и Непознатия чуха още един, последен изстрел в готвача — просто за да съм сигурен.

Когато се върнах, двамата бяха скочили.

— О, мамка му! — повтори думите на сервитьорката Крис. — Мамка му, мамка му, мамка му! Защо, по дяволите…

Натиснах бутона „КРАЙ НА ПРОДАЖБИТЕ“ и камбанката на касата иззвъня. Извадих всички банкноти от отделенията, измъкнах двайсетачките изпод чекмеджето и напъхах парите в джоба на лъскавото черно яке на Крис. И казах и на двамата:

— Сега това е съвършената картина на истински въоръжен грабеж.

После се обърнах към разтреперания непознат.

— Аз съм този, който съм.

— Да — промълви той. — Така е.

— О, мамка му! — измърмори Крис. — Дяволите да ме вземат.