Джеймс Грейди - Брутално

— Фарън смята, че след като сте обсъдили предизборните прогнози… — започна Сали.

— Той упорито отхвърля прогнозите — прекъсна я Лорън.

— Твърди, че не е възможно еднозначно да се определи какво точно изгражда — прибави Ууд. — А статистическите прогнози създават впечатления, които заместват действителността, вместо да ти кажат какво е положението.

— Онова, което иска да направим — рече Кол, — е да проверим тази идея. И някои други.

— И все пак кажете какво точно ще правите тук? — попита Лорън.

— Ще следим всичко — отвърна агентът. — Като наблюдаваме вас и всички, които работят с вас, като присъстваме на заседанията и митингите ви, като наблюдаваме хората, свързани с Фарън, ние ще получим представа за неща, които ще можем да анализираме и после да се насочим към…

— Звучи адски тъпо — прекъсна го Ууд.

В смълчаната стая струеше слънчева светлина.

— Обаче — обади се Лейбовиц, — американската политика си е такава.

— Фарън ви иска тук и толкова — каза Лорън.

— Тук сме, за да ви помогнем — отвърна Сали.

— Разбира се. — Лорън я прониза с усмивка. — А сега Фарън иска да се срещне с вас. Монаха ще ви заведе.

Тя се изправи. Погледът й претегли Сали и се плъзна по Кол. После излезе. Лейбовиц и Ууд я последваха.

Монаха поведе Кол и Сали нагоре по стълбите. Разговорите откъм офисите долу стихнаха. През витражите се процеждаха слънчеви лъчи. Червеникавокафявият килим приглушаваше стъпките им и водеше като червен език към една затворена врата.

Мъжът на дървения стол пред вратата носеше черен костюм, черен пуловер със затворена яка и черни обувки. Той се изправи на крака с плавна гъвкавост, отлично позната на Сали.

— Нови хора, Нгуен — съобщи Монаха.

Мъжът в черно остана неподвижен, с отпуснати ръце.

— Чуйте какво ще ви кажа — изръмжа Монаха. — Моята работа е да се грижа с него да не се случи нищо. Не ми се пречкайте на пътя.

— Онова, което ще правим, зависи от твоя шеф — отвърна Кол.

— Той не е „мой шеф“. Вие сте наемници, но аз не съм. Мястото ми е тук. В случай че се наложи да избира между мен и нищожества като вас, Фарън даже няма да ви махне за сбогом, ако реша да ви изритам задниците на улицата.

— Тук сме, за да ви помогнем, а не да ви създаваме проблеми — рече Сали.

— За мен няма да сте никакъв проблем — отвърна Монаха. — Повярвайте ми. — Огромната му лапа побутна Кол към стаята. — Фарън каза, че ще се срещне само с вас.

В сноповете слънчеви лъчи, които проникваха през прозорците на островърхата кула, бяха увиснали прашинки. Голямата стая беше празна — ако не се броеше мъжът, седнал по турски върху рогозката на пода. Носеше черни памучни панталони, свободна синя риза с отворена яка и черни китайски чехли.

Вратата зад Кол се затвори. „Не ме вижда. Лицето му е обърнато насам, но не ме гледа“ — помисли си агентът.

— Господин Сиърс?

— Това бяха първите думи, които ми казахте при запознанството ни — каза мъжът на рогозката. — Нарекохте ме „господин Сиърс“. Не „черньо“, „ей, ти“, „затворникът“ или „момче“: нарекохте ме „господин“.

— Струваше ми се, че така е най-подходящо — отвърна Кол.

— Но изобщо не беше обичайно. Влязохте в стаята за разпити във вашия отдел в Бюрото. Аз носех сини затворнически дрехи и бях прикован с верига за пода.

Фарън Сиърс се изправи от рогозката, разгъвайки се като пеперуда.

„Този път очите му не излъчват омраза“ — помисли си Кол.

Ръкостискането на Фарън бе сухо и твърдо.

— Справили сте се много добре — каза агентът.

— А вие как се справихте?

Кол сви рамене.

— Съжалявам, ако съм ви накарал да чакате тази сутрин.

— Не съм ви чакал — отвърна Фарън. — Седях.

— Така ли го наричате?

— Наричам го да съм тук — усмихна се Фарън Сиърс. — Радвам се да ви видя. Когато признах пред себе си, че ви дължа благодарност, вие вече не бяхте там. Затова сега ви благодаря за тогава.

— Просто си вършех работата — каза Кол.

— Не. Изпълнявахте дълга си. Това трябва да ви е направило популярен в работата ви.

— Списъкът ми за танци е запълнен.

После — тъй като истината отчасти принадлежеше на този усмихнат чернокож мъж — Кол му каза нещо, което никога не беше дръзвал да произнесе на глас:

— По дяволите, години наред ме прехвърляха от една дупка в друга. След това попаднах в група за борба с мафията и усилията ми получиха признанието на шефа ми, който не даваше и пукната пара за политическите правила на играта. Включи ме в оперативна група, постигнахме страхотен успех и така нататък.