Джеймс Грейди - Брутално

— Тук са — каза Ууд по телефона и го затвори.

Другият мъж с усмивка се изправи и тръгна към Кол и Сали.

— Радвам се да се запозная с вас!

„Джон Лейбовиц“ — помисли си Кол, докато стискаше ръката му. Венец къдрави кичури около плешиво кубе. Бивш конгресмен, издигнал се на власт заедно с Джими Картър и слязъл от власт с идването на Роналд Рейгън. Една могъща юридическа фирма бе наела Лейбовиц в деня, след като се провали на изборите. По време на управлението на Рейгън и Буш той се бе разхождал по залите на Конгреса и бе служил на всеки, който можеше да си позволи да му плати. Лейбовиц бе прозорлив и беше един от първите, събрали средства за предизборната кампания на Бил Клинтън, но неговите „юридически услуги“ за другите му клиенти бяха опетнили репутацията му прекалено много, за да получи назначение от президента, и половин година след встъпването на Клинтън в длъжност Лейбовиц беше станал адвокат на Фарън Сиърс.

„Не е арестуван“ — помисли си Сали, докато стискаше ръката му. Един от клиентите му обаче беше разпитван от агенти, разследващи оръжейни сделки в скандала „Иранконтри“. А друг беше разследван за рекет.

Лейбовиц кимна на гиганта, който стоеше пред затворената двойна врата.

— Предполагам, че Монаха — всъщност той се казва Артър — не ви се е представил.

— Бодро Монаха. — Кол се усмихна, сякаш го бе познал още на стълбите. — Знам го. Защитник в „Питсбърг Стийлърс“. Не играеш в професионалната лига от десетина години. Какво правиш оттогава?

— Гледам си работата.

Лейбовиц посочи към масата.

— Монаха е дясната ръка на Фарън. Занимава се с организационните въпроси.

„А така също командва група здравеняци, които информаторът на БАТО е посочил като клиенти, опитващи се да купят автоматично оръжие“ — помисли си Кол.

— Обаче се чудим — с равен, безизразен глас каза Джеф Ууд, — какви сте, какво правите и защо сте тук.

— Къде е господин Сиърс? — попита Кол.

— Тук някъде — хладно каза Ууд.

— Когато ни съобщи за вас… — почна адвокатът.

Двойната врата шумно се отвори. За миг единственото, което се видя на прага, беше грамадното тяло на Монаха, после иззад бившия спортист се показа жена, приближи се до масата и каза:

— Аха, значи вие сте новото оръжие на Фарън.

„Лорън Кавана“ — помисли си Далтън. Кестенявата й коса се спускаше на къдри по раменете, меки линии очертаваха големите й кафяви очи. Кожата й беше с цвят на слонова кост и очевидно се нуждаеше от повече слънце. Докато сядаше, се разнесе електрическо пропукване на найлонови чорапи.

„Прекалено много руж“ — помисли си Сали.

Лейбовиц ги представи. Кол се усмихна на Лорън. Корпоративната документация й отреждаше десетина вицепрезидентски и директорски титли в компютърните компании на Сиърс. Някакъв журналист я бе нарекъл „жената зад гуруто“. В няколко статии се твърдеше, че двамата с Фарън са или са били любовници. Агентът от Бюрото, който се беше занимавал с нея, не бе открил нито брак, нито деца.

— В нашата група от равни — рече Лейбовиц — Лорън е по-близо до Фарън от всички.

— Знам — отвърна Кол.

— Наистина — каза Лорън.

Агентът не бе сигурен какво долавя в гласа й: въпрос, твърдение или обяснение.

— Но — продължи адвокатът — тя също не знае нищо за вас.

— До вчера — прибави жената, — когато Фарън съобщи, че работите за нас.

— Искаме да знаем какви сте — настоя Ууд.

— Господин Сиърс… — започна Кол.

— Фарън — поправи го Лейбовиц. — Той не обича да го наричат „господин“.

— Ние сме политически съветници — каза Кол.

— Да — рече адвокатът. — Фарън ни каза, че сте свързани с „Джеймс груп“. Че ще правите проучвания и наблюдение, макар да не сте в списъка на нашите сътрудници.

— От „Джеймс груп“ получаваме хонорарите си — каза Сали. — А колко взимат те, ще трябва да питате тях.

— Вече го направих — отвърна Лейбовиц.

Кол и Сали спотаиха дъх.

— Председателят — познавам го от президентската кампания — потвърди вашата… връзка. Похвали работата ви.

Шефът на рекламната фирма „Джеймс груп“ се беше съгласил да гарантира за агентите на Бюрото, без да иска подробности.

— Дължим му големи благодарности — каза Кол.

— Тук е Вашингтон. Сигурен съм, че ще си ги получи под съответната форма — отбеляза Лорън.

— Но много мъгляво ми отговори на въпроса точно какво сте направили за него и какво бихте могли да направите за нас — прибави адвокатът.

— Тук сме с временен договор — отвърна Кол. — Не сме сигурни дали ще можем да ви помогнем.