Джеймс Грейди - Брутално

— Какво ще постигне днес такова оплакване от една чернокожа агентка?

— Повече, отколкото вчера — каза той.

— Досега сама съм се оправяла с всичко.

„Мога да се обзаложа“ — помисли си Кол. Тя седеше на стола си така, сякаш цял живот бе седяла тук, а не я бяха докарали веднага след улична акция.

— Добре, предлагам ти — каза Кол. — Ако се съгласиш.

— Има и други чернокожи агентки. По-опитни.

— Завършила си психология и това дава основа за прикритието ни. Нямаш близки членове на семейството, на които денонощната заетост при тази операция да повлияе отрицателно. Работила си под пет-шест прикрития…

— Но никога за дълго — прекъсна го тя. — За ден, най-много два — и после арест.

— Освен това — продължи Кол — си била в първата десетка в курса си по стрелба и имаш опит в бойните изкуства.

— Имам черен пояс първа степен по таекуондо.

— Е, днес очевидно си пропуснала да блокираш един удар — отбеляза той.

Сали докосна подутата си буза, по която я бе ударил Джей Джей.

— Понякога се налага да изтърпиш малко бой, за да си свършиш работата.

Кол се ухили.

— Тъкмо такава позиция ми трябва.

Тя също се засмя.

— Е, щом ме приемаш заедно с позицията ми…

В девет часа и седем минути в четвъртък сутринта на изток по булевард „Масачузетс“ към парка „Стантън“ пътуваше „БМВ“. Зад волана беше Далтън Кол, до него седеше Сали Пикет. Колата, шлиферът на мъжа и оставеното на задната седалка елегантно палто на жената бяха взети от Бюрото, от склада за операции под прикритие.

— Нервна ли си? — попита той, докато чакаха на един червен светофар.

— Ужасно — каза тя, но отвърна на усмивката му.

Намериха място за паркиране близо до готически замък от червени тухли, заобиколен с ограда от високи стоманени прътове.

— Колко кулички и прозорци! — прошепна Сали, докато се приближаваха.

— Било е черква. В засеченото съобщение пише: „тесни контакти“. А това означава, че опасността вече е вътре.

Предишната вечер Кол беше казал на Сали и Ник Шърман:

— Вървим в две посоки. Първо: да намерим убиеца и да му попречим. Второ: да разкрием заговора и техния вътрешен човек. Най-добрата ни възможност, докато проникваме в организацията, е да се съсредоточим върху убиеца.

Кол натисна бутона на домофона и стоманената порта се отвори с бръмчене.

— Без пистолета се чувствам като гола — прошепна Пикет.

Посрещна ги двуметров мъж от гранит, с гола като топка за боулинг глава. С ушит по поръчка костюм и зловещо изражение.

— Какви сте вие?

— Очакват ни — отвърна Кол. — Аз съм…

— Знам кой сте. Попитах какви сте.

Сали се взря в свирепите очи на гиганта. В сравнение с черната му кожа нейната бе направо бяла.

— Господин Сиърс ни очаква.

— И аз така чух. — Той им махна да влизат с огромната си лапа.

— Правиш страхотно впечатление — рече Кол.

— Това ми е работата, приятел. Хайде сега нагоре по стълбите.

Гигантът закрачи зад тях и тримата се озоваха сред какофония от телефони, бодри гласове, телевизионни новини и радиодискусии. На дългите стени на коридора бяха опънати три надписа:

ДАННИТЕ НЕ СА ИСТИНАТА

ИНФОРМАЦИЯТА НЕ ОЗНАЧАВА ПОЗНАНИЕ

СЕГА Е МОМЕНТЪТ

— Къде можем да си оставим палтата? — попита Кол.

— Мислите, че ще останете дълго ли? — отвърна присмехулно гигантът.

От двете страни по коридора към залата имаше кабинети. От една от стаите долиташе аромат на кафе.

— Преди колко време си напуснал Ню Орлиънс? — попита Сали.

— Имаш добър слух, момиче. И хубави крака.

— Те са ми, за да ходя. Където си искам — твърдо отвърна тя.

— Е, вече стигна. — Гигантът отвори двойната врата на заседателната зала. На масата вътре седяха двама мъже.

„Отговарят на лицата от снимките в секретното досие“ — помисли си Кол.

Първото лице принадлежеше на бял мъж, четирийсетинагодишен, без вратовръзка и сако, по дънки и официална риза: Джеф Ууд.

Вестникарските материали за „Движението“ на Фарън Сиърс се майтапеха с безразличието на Ууд към облеклото. Когато популярността на Сиърс бе пораснала дотолкова, че да не могат да се отнасят към него с пренебрежение, в пресата започнаха да отбелязват, че Ууд е ветеран от Виетнам — факт, съобщаван с намек, но без никакви обяснения. Някаква учена глава го нарече „боен ръководител“ на движението. Когато Кол и Сали влязоха в залата, той вдигна телефонната слушалка.

Сали си спомни компютърната разпечатка на досието му: „Арестуван и осъден в Чикаго през 1971 г. за хулиганство“. По време на демонстрация срещу Виетнамската война на антивоенна група от виетнамски ветерани. Ууд бе еволюирал от войник в радетел за мир. „Арестуван в Калифорния през 1976 г. за притежаване на наркотик (марихуана).“ Процес, сто долара глоба. Не беше пуритан.