Джеймс Грейди - Брутално

— Какви ги приказваш ма, мамка ти?

С ръце в джобовете, тя широко разтвори якето си и показа корема си и на него, и на приятелчетата му. Гласът й загуби пискливите си нотки.

— Що не дойдеш по-насам да видиш за кво си приказваме?

След десетина напрегнати секунди Джей Джей направи крачка напред. Трима от бандата му тръгнаха заедно с него, но той вдигна дясната си ръка и ги спря. После пак пъхна ръката си в джоба и тръгна към жената. Мъжът, който го беше повикал, следваше шефа си на три крачки.

— Виж сега — каза Джей Джей, когато стигна на пет метра от нея. — Сигурно ме бъркаш с някой.

— Хайде де! — Гневът й още не се бе изпарил, но той видя, че жената сподавя усмивката си. — Ясно ми е, че може да си ме забравил покрай всички други кучки, с които ходиш, ама аз как да те забравя?

— Да — рече той и спря до нея. — Ами… май си те спомних.

— Мога да направя така, че никога да не ме забравиш — прошепна тя.

— Сигурно — съгласи се той. И направи още една крачка напред.

— Много си готин, Джей Джей. — Жената извади ръката си от джоба на якето и я протегна напред. — Ела, миличък. Дай да ти покажа какво си направил.

Тя дръпна ръката му към корема си. Погледът му не се откъсваше от гърдите й. Пръстите му докоснаха блузата й и усетиха студената твърда… стомана, която захапа китката му — щрак! Разнесе се второ изщракване и жената извика:

— Булдог! Булдог!

И изведнъж запищяха сирени. Вратата на един съседен блок се отвори и оттам се изсипаха десетина фигури в сини найлонови якета с огромни златни букви.

Белезници! Джей Джей се дръпна. Тази кучка бе закопчала дясната му китка за лявата си ръка!

— ФБР! — извика тя. — Ти си…

Левият му юмрук се заби в лицето й.

Комплексът гъмжеше от полиция. Хората от бандата на Джей Джей се стъписаха.

— Полиция! Стой на място! Не мърдай! Горе ръцете! — крещяха полицаите.

Бодигардът сграбчи свободната ръка на жената и тя се оказа разпъната между двамата — приличаха на фигурки, изрязани от хартия. Джей Джей я дръпна и тя залитна, после изрита странично другия. Той я изпусна и падна, а тя се извъртя и ритна Джей Джей в корема.

Бодигардът извади пистолет — но в същия миг се стовари на земята. Чак тогава чуха пукота на снайперистката пушка.

Джей Джей се мъчеше да си поеме дъх и в същото време бъркаше в джоба си, за да извади оръжието си. Цевта на револвера, който жената беше измъкнала изпод якето си, болезнено се заби в челото му.

— Само опитай! — изсъска тя. — Струва си да те убия, та ако ще после да трябва да изпиша тонове хартия.

След двайсет минути тя седеше в една кола на Бюрото. Въртящите се светлини на полицейските автомобили обливаха лицето й в червена и синя светлина. Дунапрененият корем лежеше отзад до радиопредавателя, който бе носила, за да даде сигнал за нападението. Жената плътно притискаше ръцете си в тапицерията на седалката, за да не се види, че треперят. До автомобила стояха агенти в сини найлонови якета с гигантски златни букви „ФБР“. Отгоре кръжеше хеликоптер. Агентът, който командваше групата, отвори вратата на колата.

— Страхотно се справи, Пикет.

— Благодаря, сър.

Над раменете на началника й изникна Хари, нейният партньор.

— Извинете, сър. — Хари беше едър мъж и почти избута шефа от отворената врата. — Сали, направо няма да повярваш за какво току-що ни се обадиха по мобифона!

— Защо аз? — попита специален агент от ФБР Сали Пикет мъжа, който седеше срещу нея на заседателната маса. Бяха сами в този кабинет на прословутия пети етаж в Министерството на правосъдието. Навън бе нощ.

— Защото така искам — каза той.

„Инспектор Далтън Кол“ — помисли си тя. Някой го бе направил звезда. Изгряваща или падаща?

— Ние не се познаваме — каза жената.

— Вярно.

— Защо смятате, че аз съм най-подходяща за тази задача? — попита тя.

— Всички агенти в Бюрото са подходящи за всякакви задачи.

— Вие ми наредихте да се кандидатирам. А тези книжни истини, че всички били подходящи, са абсурдни. Аз съм агент за ударни операции.

— И аз.

— Тогава не… Да не сте ме избрали, защото съм чернокожа?

— В никакъв случай — отвърна той. — Просто защото си жена.

— Това може да се изтълкува ако не като расизъм, то като сексизъм.

— Не бих те избрал, за да се внедриш в мафиотско семейство или в ку-клукс-клан — намръщи се Кол. — Освен това никога не си подавала в Бюрото жалба по повод на расизъм или сексуална дискриминация. Трябвало ли е?