Елмор Ленард - Горещо хлапе

Преди да тръгнат, Лули го бе попитала:

— Защо Карл не вземе карабината?

— Защото е щатски шериф Карл Уебстър — отговори Върджил. — И винаги когато го попиташ, ще ти каже, че колтът е напълно достатъчен.

Намериха останките от лагерния огън, все още топли, и се огледаха, докато най-после не забелязаха Уолтър. Част от тялото му се подаваше от бурените. Върджил попита:

— Познаваш ли го?

Лули огледа кръглата черна дупка от куршум и очите, които се взираха в нейните, след което поклати глава.

Върджил отвори вратата на бараката и двамата се оказаха срещу жълтата предница на кадилака, която улавяше последната дневна светлина.

— Още е тук — рече Върджил.

Лули вече надничаше във вътрешността на колата.

— Трябва да го задържим — каза тя и се обърна, за да види, че Върджил вече вдига предния капак.

— Точно това правя.

— А после какво? Искаш да го търсим ли?

Върджил вадеше свещите.

— Да, да видим дали ще успеем да го извадим от дупката му — рече той.

Джак се опитваше да измисли начин да използва ловната пушка. Лежеше по корем и виждаше съвсем ясно верандата. В долната част на зрителното му поле имаше достатъчно трева, че да снижи глава и да не разберат, че е тук.

Като например, когато Лули и бащата на Карл бяха излезли от къщата, а старецът й каза нещо и се върна обратно. И двамата не си направиха труда да погледнат в неговата посока. Тя изтича до гаража, облечена в работни панталони, които й бяха прекалено големи, и докара отпред шевролета, който сигурно принадлежеше на Карлос. Чак тогава старецът се появи и тръгна към колата заедно с жена си. Джак си помисли, че и двамата ще се качат, но жената се върна в къщата. Беше излязла да каже на Лули да не забравя пилетата. Джак се изтърколи настрани, за да пусне една вода, и забеляза, че някаква катерица го наблюдава само от няколко стъпки разстояние. Той й каза:

— Виждала ли си змия като тази тук?

Пусна струята и катерицата си плю на петите. Закопча си панталона и посегна към бутилката с бърбъна, за да отпие нова глътка, колкото да го отпусне и да му хрумне някоя идея.

Хубаво. Когато се върнеха, Карлос щеше да излезе да им помогне с покупките. Сепна се. Само че беше ли отворен магазинът в неделя? Не, сигурно щяха да купят пилетата от някоя ферма, както и царевицата и доматите. Карлос излиза… А ти трябва да се приближиш още с пушката. Карлос им помага, ръцете му са заети, а ти се надигаш, втурваш се право срещу него, излизаш на откритото…

Чу, че колата им се връща, но още беше далеч.

После изведнъж шумът от двигателя се усили и заработи на по-ниски обороти, сякаш се изкачваше по стръмен наклон. Само че там отзад нямаше никакъв наклон, а звукът от двигателя се усилваше. Това подсказа на Джак, че са го открили и си проправят път като луди през пекановите дървета право към него.

Върджил забеляза Джак пръв.

Беше предложил на Лули да минат напряко към къщата, през дърветата. Тя отговори: хубаво, обаче в коя посока била къщата? Върджил й посочи, а Лули вкара колата в горичката, която се намираше най-близо до кладенците. На това място дърветата бяха насадени така, че да се възползват от слънчевата светлина, и се минаваше лесно. Проблемът бе, че гората беше на обработваема земя и колата започна да подскача нагоре-надолу по старите бразди, скрити под бурени и треви. На няколко пъти почти заседнаха, а Лули стискаше волана и форсираше мотора.

— Натам — сочеше й Върджил, вече изнервен. — Казах ти право напред.

— Първо трябва да заобиколя дърветата, нали? — отговаряше тя не по-малко сърдито.

Той каза:

— Ще изкъртим долната част на колата.

А тя отвърна:

— Правителството има много такива. Прозорците на последната, която бяха дали на Карл, станаха на сол от куршуми.

Но в този момент Върджил извика:

— Виждам го!

— Къде?

— Право напред в онази стара горичка. Видя ли го? Глупакът е облякъл бяла риза и бели панталони. Сигурно след това има среща в местния клуб. Поглежда назад. Трябва да ни е чул, дори и да не ни вижда.

Върджил извади уинчестъра и постави дулото на перваза на прозореца.

— Не мога да го видя — обади се Лули.

— Право напред. Господи, няма и сто крачки. — Върджил звучеше развълнувано.

Лули също, защото почти извика:

— Проклетите ти орехови дървета ми пречат.

Зави да ги заобиколи и в момента, в който излязоха на равно, натисна газта с всички сили, завъртя волана и тогава го видя — с белите дрехи, като бояджия, застанал насред най-гъстата част от гората. Вече насочваше ловната пушка срещу тях. Лули, решена да го прегази, видя как той се прицели и стреля, а от радиатора на колата блъвна пара. Вече се беше изгубил от погледа й, но тя не отделяше крак от газта и чу как се разнесе трясък, когато една от сачмите проби дупка с размерите на топка за боулинг в самия център на предното стъкло, след което се заби в задната седалка. Лули натисна спирачките и двамата изскочиха от колата, търкаляйки се върху листа и пекани, а Джак не спираше да стреля по празната кола. Върджил извика: