Елмор Ленард - Горещо хлапе

Ако простреляше Уолтър от тук, и той, и пилето щяха да паднат в лагерния огън. Как можеше да спаси пилето? Джак се изправи и се премести от другата страна на огъня, за да застане с лице срещу Уолтър. Биячът го проследи как седна и продължи да бърше оръжието. Прострелян от тук, Уолтър щеше да поеме куршума и да отнесе пилето заедно със себе си или да го изпусне в огъня. Огромният мъж вече беше изпил четири бутилки „Фалстаф“, като след последната бе изплюл известно количество кръв.

— Защо чистиш пистолета? Ако ще стреляш, изчакай първо да се нахраним. Готово е, ако го харесваш леко сурово — рече Уолтър.

Джак отговори:

— Може ли да ти задам един личен въпрос?

— Колко личен?

— Пречи ли ти това, че си един голям Шийтър? — Джак се ухили. — Искам да кажа, голям Шийтърър? — И се изхили силно при вида на тъпото изражение на Уолтър.

После извади пистолета изпод ризата, застреля Уолтър в средата на челото и се хвърли напред да улови пилето. Но пропусна. Уолтър беше стиснал като в клещи края на пръчката и го отнесе заедно със себе си, падайки по гръб като отсечен, а птицата се приземи върху краката му.

Джак използва зъбите на бияча вместо отварачка и успя да счупи два от кътниците, преди да успее да свали капачката. Взе бирата, пилето, ремингтъна и в последната минута — какво пък, по дяволите — бутилката с уиски, след което пое обратно през пекановите дървета до мястото, откъдето се откриваше изглед към къщата.

Когато колата на Върджил се върна заедно с обитателите на дома, Джак беше довършил вечерята си, беше засмукал малко бърбън и пушеше втора цигара. Готов беше да се обзаложи на 480 долара, че са гледали „Манхатънска мелодрама“, понеже на идване през града с Уолтър бяха видели името на филма на един афиш. А сега беше дошло време за добрата част.

Проследи как Лули и другата жена влязоха в къщата, а Карл и старецът останаха на верандата, разговаряйки. Проклятие, вече му се искаше да беше взел карабината. Или да се бе сетил да прибере уинчестъра от оръжейния шкаф. Жената излезе забързано, но не припираше да прекъсне бащата на Карл. Когато най-накрая привлече вниманието му, заяви, че са ги обрали. Ето че сега и Лули излезе и всички започнаха да говорят, но никой не беше особено развълнуван. Не. Че какво толкова им бяха взели, каса бира и едно пиле… След това се прибраха вътре.

Зачуди се дали не трябваше да опита ловната пушка? Но пък ако се окажеше негодна за стрелба от това разстояние, щяха да разберат къде се е разположил и укритието му отиваше по дяволите… освен ако не успееше да подмами Карл сред дърветата.

След по-малко от час една кола приближи до верандата и спря. Форд, който Джак веднага разпозна. Нямаше как иначе, беше го крал два пъти.

Бяха вътре и вече идваха на себе си. Карл му разказа за взлома, докато били в града на кино, а Лули явно беше сигурна, че това е работа на Джак.

— Дошъл е да търси Карл, но си е тръгнал с каса бира, ловна пушка и едно пиле.

— Откъде си сигурна, че е бил той? — попита Тони.

— Обаждал се е в службата — обясни Карл, — за да попита къде съм, и те му обяснили, че съм тук.

— А те откъде знаят, че е бил той?

— Евелин повтаряла на всички едно и също и записвала разговорите. Всички си казали името, с изключение на Джак.

— Значи ще се опита да се промъкне до теб — рече Тони. — А от теб се очаква да се държиш така, все едно не знаеш, че е наоколо. Ами ако си е довел банда?

— Взели са само едно пиле — отвърна Карл. — Нарциса още не ги беше нарязала. Само че можеш ли да си представиш как Джак го пече, все едно е тръгнал на излет?

Тони погледна през отворената врата към пекановата горичка, онази, която беше най-близо до къщата, отвъд разчистеното място, откъдето минаваше алеята и където бе фордът му.

— Най-добре да си преместя колата — рече той.

— Не забравяй ключа този път — напомни му Карл.

Тони паркира форда от другата страна, при гаража. Когато се върна на верандата, тя вече беше потънала в дълбока сянка. Видя Карл на прозореца и чу как Върджил казва на излизане от предната стая:

— Кучият му син… не бях обърнал внимание… взел е една бутилка бърбън.

— Надявам се да я изпие, преди да опита нещо — обади се Карл.

Тони влезе вътре и попита Върджил:

— Още не сте прибирали реколтата, а?

— Следващата ще я събираме по Коледа, но само ако капне малко дъжд. През последните месеци има засушаване, като се започна от пролетта, та до края на лятото, по-лошо никога не е било.