Елмор Ленард - Горещо хлапе

— Щом искаш, ще застрелям и татко му.

— И приятелката, и онази другата жена?

— Не знаем къде са отишли — рече Джак, — или кога ще се върнат, но не трябва да сме вътре, когато се приберат.

— Исусе — каза Уолтър, — имаме поне два часа. Видя ли как Карл бръкна в хартиения плик, който носеше жената? Взе си пуканки и тя го плесна по ръката. Неделя следобед е, отишли са на кино. Стига глупости. Да я свършваме.

Счупиха едно от стъклата на кухненската врата и влязоха в къщата; огледаха всички стаи, докато не се увериха, че не са пропуснали някоя стара баба, след което се захванаха за работа. Претърсиха обичайните места, където човек можеше да скрие значително количество пари, както и онези, където не можеше, от мазето до тавана, а също и в кухнята, където Джак спомена, че обикновено криел сухото в кутията с овесени ядки.

В едно от чекмеджетата във всекидневната се натъкнаха на 480 долара, навити на руло и пристегнати с ластик, а също и малко сребърни монети.

Уолтър рече:

— Онзи крийк, който ти е казал за парите…

— Съкилийникът ми — отвърна Джак. — Работил е тук и е дочул да споменават парите. Твърдеше, че възнамерява да се върне веднага щом излезе.

— И че става дума за хиляди долари?

— Колко според теб би заделил един милионер?

— Нямам представа. Четиристотин и осемдесет долара? Не зная кой е по-голям глупак — призна той, — аз или ти. Моето извинение е, че когато при теб дойде човек, който кара кадилак V-12, вероятно има доста добра идея за какво говори. А ти кого слушаш? Някакъв си индианец, който се е насмукал с онзи бълвоч, дето го правят от домати? Проклет да съм, как мирише само!

— Нека помислим къде може да са — рече Джак. — Например под къщата.

— Тук няма „под къщата“ — поклати глава Уолтър. — Връщам се в лагера, гладен съм.

Взеха една бутилка уиски и каса бира „Фалстаф“, която Уолтър метна на рамо. Също ремингтъна от оръжейния шкаф — на Уолтър му се понрави, — както и едно пиле. Уолтър каза, че щял да го изпече на шиш. Чак по-късно Джак си помисли, че трябваше да вземе уинчестъра. Не смяташе, че ловджийската пушка ще му свърши работа.

Онова, което най-много дразнеше Джак в този момент, бе, че му се налагаше да гледа как Уолтър пече пилето на шиш, все едно бяха тръгнали на излет. Уолтър разпали огъня хубаво, хвърли допълнително дърва, наниза пилето на пръчка, дълга три стъпки, и седна на земята, като го държеше над огъня.

И продължи да го държи с протегната ръка, като вкочанен, без да помръдва. След около десет минути, или там някъде, Джак видя как Уолтър улови пръчката с лявата си ръка и реши, че ще раздвижи дясната. Но вместо това той отпусна дясната си ръка в скута, все така загледан в огъня.

На връщане Джак беше засмукал една порядъчна глътка от уискито — няколко унции, и сега отново отпи. Седеше на касата с бира зад Уолтър и малко вляво от него. Когато Уолтър искаше бира, на Джак се налагаше да се изправи и да му я подаде. Бяха забравили да вземат отварачка, така че Уолтър ги отваряше със зъби — стискаше капачката с кътните си зъби и дърпаше рязко бутилката. Обикновено му трябваха няколко опита.

Уолтър си свали шапката и Джак се вторачи в главата му. Приличаше му на дървено трупче. Уолтър стоеше край лагерния огън и обръщаше пилето на всеки няколко минути от едната и от другата страна, докато птицата не започна да придобива цвят. В Деня на благодарността бащата на Джак винаги наричаше пуйката „птица“.

Джак каза:

— В къщата няма скрити пари.

Уолтър рече на пилето:

— Чак сега ли го разбра?

— Ще трябва да посрещна онзи крийк, когато го пуснат от дранголника…

— Вярно…?

— И ще го ударя в устата с чук.

— С острата страна — каза още веднъж Уолтър на пилето.

Джак отново отпи една голяма глътка. Вярно, беше разочарован, но все още можеше да застреля Карл Уебстър. Първо щеше да се погрижи за това. Щеше да почака, докато му се открие възможност да се приближи, и щеше да го очисти.

После щеше да измие колата на майка си и да я върне.

Не, щеше да я откара в Олд Мексико и да я продаде на някой богат берач на чили. Накрая щеше да го ограби. Точно същото беше планирал за ласала на Теди.

А когато се върнеше в Тълса, щеше да обере Националната борсова банка. Вече имаше друго име, не можеше да си го спомни.

Но първо щеше да събере свои хора. Бандата на Джак Белмонт.

Уолтър?

Уолтър обичаше да лагерува. И да готви, само че Уолтър не му трябваше. Пилето беше почти готово, достатъчно готово. Може би още няколко минути. Джак извади своя автоматик от колана си. Уолтър му хвърли един поглед. Джак измъкна ризата от панталоните си и започна съсредоточено да бърше оръжието. Но Уолтър не сваляше очи от него.