Мими Лат - Опасно съдружие

— Защо? — изненадано го погледна тя.

— За да мога най-сетне да поема фирмата в ръцете си.

Интересно. Винаги бе мислила, че след евентуалното преместване на Брандън във Вашингтон фирмата ще бъде управлявана от Катрин. Светофарът светна зелено и те прекосиха улицата.

— Научих, че ти си открил бележката, която полицията окачестви като „предсмъртно писмо“ — подхвърли. — Как стана това?

— Май не съм сигурен, че разбирам въпроса ти — погледна я раздразнено Джон.

Тя му отговори с невинна усмивка. Не искаше той да остава с впечатлението, че го подозира в нещо.

— Искам да кажа, ти влезе в кабинета на Райън специално да потърсиш нещо подобно, така ли?

Той се отпусна.

— Бях много разстроен от изчезването на Райън. Откровено ще ти кажа, че повечето от присъстващите на яхтата бяха убедени в самоубийството му. Затова реших да хвърля едно око в кабинета му. Писмото беше на бюрото.

— В плик, адресиран до някого?

— Не — поклати глава той. — Един обикновен лист хартия, поставен върху плота.

Ребека усети по гърба си студени тръпки. Райън никога не би оставил по подобен начин писмо с толкова важно съдържание. Обяснението на Джон звучеше прекалено хладно, прекалено лишено от емоции, особено за човек като съпруга й.

— Имаше ли и други служители във фирмата по това време? — попита тя.

— Не — отвърна след леко колебание той. — Бях пръв.

— Колко беше часът?

Джон потърка брадичка, сякаш се опитваше да си спомни.

— Някъде към шест.

Отговорът му я накара да трепне от изненада. Във входящата книга беше записан точният час на появата му в сградата — 1.43 след полунощ. Защо лъжеше? Хвърли му кратък, изпълнен с напрежение поглед, опасявайки се, че може да се е издала. Но той с нищо не показа, че е забелязал реакцията й. Тя пресилено се усмихна и шеговито подхвърли:

— Не съм допускала, че можеш да станеш толкова рано…

— Рядко ми се случва — отвърна на усмивката й той. — Но през онази нощ изобщо не успях да заспя.

— Какво направи, след като откри писмото?

— Изчаках да стане осем и се обадих на шерифа — малко сковано отвърна той.

Ребека направи кратка пауза, макар че вече беше обмислила следващия си въпрос.

— Пристигнал си в шест, а си се обадил в осем. Защо?

— Откъде да знам? — рязко отвърна той, после се овладя и смекчи тона си: — Предполагам, че съм се съобразил с нормалното работно време. — Сви вежди и внимателно я погледна. — Но защо ми задаваш всички тези въпроси, Ребека?

— Просто се опитвам да разбера какво е станало — отвърна с невинна усмивка тя, но си отбеляза да бъде по-внимателна. Джон явно криеше нещо, въпросът беше как да разбере какво. — Много ти благодаря за отзивчивостта.

— Няма нищо, но мисля, че трябва да спрем дотук — отсече той.

Ребека пое дълбоко дъх и го погледна право в очите.

— Вие с Райън спорихте за нещо на яхтата. Ще ми кажеш ли за какво?

— Как пък стигна до подобно заключение? — навъсено я изгледа.

— Бях отскочила до бара за една сода, а когато се върнах, вие разговаряхте на висок глас и изобщо не ме забелязахте.

— Грешиш — тръсна глава Джон. — Изобщо не сме спорили.

Втора лъжа.

— Не зная защо не ми казваш истината, Джон — хладно го изгледа тя. — Но ти обещавам, че ще разбера.

После се обърна и бързо се отдалечи.

По-късно през деня, все под въздействието на срещата си с Джон, Ребека се качи в колата и потегли към участъка на шерифа в Марина дел Рей. Посрещна я един любезен помощник-шериф, който бързо я заведе в кабинета на детектив Соловски.

— Госпожо Морланд! — скочи на крака детективката и неволно събори една чаша, която за щастие се оказа празна.

— Бях наблизо и реших да се отбия — обясни Ребека. Не искаше да се разкрива пред тази жена.

— Моля, седнете — покани я на стола си Соловски, а самата тя се отпусна на ръба на бюрото.

От съседното бюро сдържано й кимна детектив Уолтърс и попита:

— С какво можем да ви помогнем?

— Исках да разбера как върви разследването — отвърна посетителката и се отпусна на стола.

Той се облегна назад, сключи ръце зад тила си и отвърна:

— Току-що получихме резултатите от аутопсията на съпруга ви.

— И? — приведе се напред Ребека.

— В кръвта му е открита висока алкохолна концентрация. Толкова висока, че ако се е намирал зад волана на колата си, положително е щял да попадне в ареста.

Сърцето й се сви. Май наистина ще се окаже, че само тя не е забелязала състоянието на съпруга си. Но вътре в себе си продължаваше да вярва, че през онази фатална нощ Райън не беше пиян. Определената от закона граница за допустим алкохол в кръвта от 0,8 промила се достига само с две чаши вино. За трите им години съвместен живот нито веднъж не бе видяла мъжа си пиян.