Мими Лат - Опасно съдружие

— Нещо друго? Рани по тялото, белези?

— Госпожо, съпругът ви е престоял във водата цели два дни. Тялото му е било обект на внимание от страна на акули и други хищни риби, да не говорим, че се е блъскало в скалите. Ако говорим за белези, трябва да кажем, че с белези беше покрит всеки квадратен сантиметър от него.

Ребека потръпна. Представата, че Райън е бил нападнат от акула, я накара да се помоли на Бога да е бил мъртъв.

Уолтърс вдигна някакъв лист.

— Тук пише следното: „Съдебният патолог не намира нищо, което да противоречи на начина, по който е настъпила смъртта“.

— Прободни или огнестрелни рани? — попита тя, успяла да се пребори с гаденето.

— Не, госпожо — отвърна с нотка на нетърпение в гласа детективът. — Нищо не сочи, че съпругът ви е умрял при подозрителни обстоятелства.

От гърдите на Ребека излетя тежка въздишка.

— Вижте какво — започна Уолтърс. — Не се познаваме отблизо, но все пак ще си позволя да ви дам един съвет. Съпругът ви е мъртъв и не можете да го върнете. Години наред се сблъсквам с хора, които сами си причиняват мъка. Най-разумното в случая е да се примирите.

— Не мога — въздъхна тя.

Той изправи гръб, в гласа му се появи металическа нотка.

— Разполагаме с предсмъртно писмо, с резултатите от аутопсията, с показанията на един куп свидетели, които твърдят, че съпругът ви е бил в дълбока депресия. От всичко това следва, че господин Морланд сам е сложил край на живота си.

— Аз познавам Райън доста по-добре както от партньорите му, така и от гостите на онази яхта! — повиши тон жената. — Той никога не би посегнал на живота си! Особено в момент, в който се надяваше, че съм бременна. Което, между другото, се оказа вярно. Нима моето мнение не струва нищо за вас? — Погледът й се местеше от Уолтърс на Соловски и обратно.

— Струва, разбира се — отвърна с усмивка детективката. — Поздравявам ви за бебето.

— Благодаря.

— Въпреки добрата новина трябва да ви кажа, че роднините на самоубийците винаги казват едно и също… — обади се Уолтърс. — Знаем го от опит.

— И какво е това нещо? — раздразнено го изгледа Ребека.

— Че техният съпруг, майка, брат, дете, никога не би посегнал на живота си. За всички е трудно да възприемат този факт.

— Както вече ви казах, аз се опитвам да си припомня всичко, случило се през последните седмици от живота на Райън — отвърна тя, успяла да овладее раздразнението си. — Във фаталната нощ той каза нещо, което едва сега разбрах.

— Какво е то, госпожо?

— Че политиката е далеч по-мръсен бизнес, отколкото си е представял. И още: ужасил се, като разбрал докъде може да стигне човек, обладан от политически амбиции.

— И вие разбрахте какво е имал предвид? — недоверчиво я изгледа детективът.

— Не съм напълно сигурна — призна с въздишка тя. — Но човекът, за когото говореше Райън, със сигурност е бил на яхтата. Затова съм тук, имам нужда от помощта ви.

— Предполага ли това, че трябва да привикаме един по един всичките двеста души, които са били на яхтата, и да ги питаме докъде биха стигнали, за да постигнат политическите си цели? — иронично попита Уолтърс.

— Зная, че звучи не особено… — започна Ребека.

— Имате ли нещо по-конкретно предвид, госпожо Морланд? — прекъсна я Соловски и хвърли кос, осъдителен поглед към партньора си. — Нещо, за което да се заловим?

Младата жена забеляза гневния поглед, с който й отвърна Уолтърс, но изпита благодарност към жената детектив, която очевидно разбираше значението на това, което се говори.

— Не съм много сигурна — отвърна. — Току-що научих, че като член на предизборния щаб на Брандън Тейлър съпругът ми е получил задачата да проучи Пол Уърлингтън — един от потенциалните съперници на Тейлър за номинацията на Републиканската партия. — Отметна кичур коса от лицето си и продължи: — Вероятно Райън е открил нещо нелицеприятно за Уърлингтън и по тази причина е бил отстранен.

Уолтърс скочи на крака, столът му пронизително изскърца по линолеума.

— Ама вие какво?! — гневно извика той. — Нима предлагате да насочим вниманието си към уважаван гражданин като Пол Уърлингтън, който плаща високи данъци и осигурява работа на хиляди хора? И какво да го попитаме? Вие ли убихте Райън Морланд, за да си осигурите място в Сената? Моля ви, стига толкова!

— Елате — дръпна я за ръкава Соловски. — Нека влезем в онзи кабинет насреща, днес капитанът едва ли ще се връща повече.

Тримата се отделиха в затвореното помещение, по-далеч от любопитните погледи на останалите служители, и Ребека гневно повиши глас: