Морис Льоблан - Кухата игла

— И оттук вие заключавате?…

— Заключавам, че Люпен е намерил подземието, когато е работил за обира на олтара.

Донесоха търнокоп и Изидор заработи с него в олтара. Разхвърчаха се парчета гипс. Изведнъж търнокопът, който досега не срещаше сериозна съпротива, удари в нещо твърдо и потъна. Младежът се наведе. Струя пресен въздух го лъхна в лицето. Запали клечка кибрит и освети отвора.

— Стълбата започва по-напред, почти под плочите на входа. В дъното забелязвам последните стъпала.

— Дълбоко ли е?

— Три или четири метра… Стъпалата са много високи… Едно от тях липсва.

— Невероятно е съучастниците да са имали време да измъкнат трупа му от подземието през краткото отсъствие на тримата полицаи, когато са отвличали госпожица Дьо Сен Веран — забеляза следователят. — И защо им е един труп? Не, според мен той е тук.

Слугата им донесе стълба. Ботрьоле внимателно я спусна п подземието, закрепи я между срутените камъни и улови здраво горните й краища.

— Ще слезете ли, господин Фийол?

Съдебният следовател започна да слиза със свещ в ръка.

Граф Дьо Жевър го последва. Изидор също стъпи върху първата пречка на стълбата. Стъпалата бяха осемнайсет. Той несъзнателно ги преброи, когато разглеждаше подземието. Долу остра миризма на разложено го накарала се отдръпне… Изведнъж трепереща ръка го улови за рамото.

— Какво има?

— Ботрьоле… — прошепна господин Фийол. Той не можете да говори от страх.

— Стига, господин следовател, успокойте се!

— Ботрьоле… Той е там…

— Не може да бъде!

— Има нещо под големия камък, който се откъсна от олтара… аз бутнах камъка… и го напипах. Никога няма да го забравя…

— Къде е той?

— От тази страна… Надушвате ли миризмата? Ето… вижте! — той взе свещта и я поднесе към неподвижната купчина на земята.

— О! — извика Изидор с глас, в който се долавяше ужас. Тримата се наведоха. На земята лежеше полугол, съвсем слаб труп. През разкъсаните дрехи се виждаше зеленикаво-жълтият цвят на кожата му.

— Поздравявам ви, Ботрьоле. С откриването на скривалището аз мога да проверя в две точки правилността на предположенията ви. Първо, човекът, по когото е стреляла госпожица Дьо Сен Веран, излезе наистина Арсен Люпен, както твърдяхте още от началото. Второ, той е живял в Париж под името Етиен дьо Водре, за което също настоявахте. Върху долните му дрехи намерихме буквите: Е. В. Струва ми се, че доказателството не е лошо, нали?

Ботрьоле не се помръдна.

— Господин графът отиде да каже да впрегнат. Ще извикат доктор Жуе, за да огледа трупа. Според мен смъртта е настъпила най-малко преди осем дни. Степента на разлагането… Но вие като че ли не слушате?

— Не, не, слушам.

— Всичко, което казвам, се основава на точни данни. Така например…

Господин Фийол продължи да изказва съображенията си, без да обръща внимание на събеседника си. Връщането на Жевър прекъсна монолога му. Графът донесе две писма. Едното съобщаваше, че Шерлок Холмс ще пристигне на другия ден.

— Чудесно! — извика господин Фийол. — Инспекторът Ганимар също пристига. Това е великолепно!

— Второто писмо е адресирано до вас — прекъсна го графът.

— Вървим от успех към успех — продължи господин Фийол, след като прочете писмото. — Изглежда господата няма да има какво да правят тук. Млади момко, от Диеп ми съобщават, че рибари намерили сутринта труп на млада жена.

Изидор подскочи.

— Какво? … Труп?…

— На млада жена… страшно обезобразен труп, който не може да се идентифицира. Но на дясната ръка имала изящна златна гривна. Известно е, че госпожица Дьо Сен Веран е носила на дясната ръка такава гривна. Сигурно е вашата племенница, господин графе, която морето е изхвърлило чак там… Какво ще кажете, господин Ботрьоле?

— Нищо, нищо… или по-скоро, ако всичко излезе така, както го виждате, предсказанията ми напълно ще се оправдаят. Всички събития, дори най-невероятните и най-противоречивите, потвърждават хипотезата, която изградих още от самото начало.

— Не ви разбирам.

— Скоро ще разберете. Спомнете си, че обещах да ви кажа самата истина.

— Но, струва ми се…

— Имайте малко търпение. Досега не сте имали повод да се оплаквате от мен. Времето е много хубаво. Разходете се, закусете в замъка, изпушете лулата си. Аз ще се върна към четири-пет часа. За лицея ще замина с нощния влак.

Стигнаха до постройките на замъка. Изидор скочи на велосипеда и се отдалечи.

В Диеп спря пред редакцията на вестник „Ла Вижи“ и поиска да прегледа броевете от последните петнадесет дни. След това замина за село Анвермьо на десетина километра от Диеп. Там говори с кмета, свещеника и горския пазач. Часовникът на селската църква удари три. Приключи с разговорите. Безкрайно доволен от получените сведения, се върна назад към замъка. Краката му силно и равномерно натискаха педалите на велосипеда. Гърдите му високо се повдигаха и поемаха свежия морски въздух.