Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— През таен вход, който бандитите, изглежда, скоро са пробили.

— И който несъмнено води до крилото на г-жа Кеселбах — добави Гурел.

— Да, може би — каза г-н Льонорман, — може би… Но аз имам друга идея…

Те продължиха да вървят покрай оградата. Нощта беше светла и ако силуетите им не можеха да бъдат забелязани, то те виждаха достатъчно добре, за да разгледат камъните на зида и да се уверят, че няма никакъв отвор, колкото и ловко да е бил направен.

— Може да са използвали стълба? — подхвърли Гурел.

— Не, защото Гертруд минава през деня. Сигурно отворът е скрит зад някаква съществуваща вече постройка.

— Сградите са само четири — възрази Гурел — и всички са обитавани.

— Извинете, третата сграда, павилион „Ортанс“ е необитаема.

— Кой Ви каза?

— Портиерът. Страхувайки се от шума, г-жа Кесел-бах наела близката до нейния дом сграда. Кой знае дали не е постъпила така под влияние на Гертруд?

Той обиколи къщата. Капаците бяха спуснати. За всеки случай натисна дръжката на вратата и тя се отвори.

— Ах, Гурел, мисля, че сме на прав път. Да влезем. Запали си фенера. Охо! Вестибюл, салон, трапезария… това не върши работа. Трябва да има подземие, защото кухнята не е на този етаж.

— Оттук, шефе,… ето служебното стълбище.

Те слязоха в доста просторна кухня, задръстена с плетени градински столове и масички.

В пералнята, използвана за килер, цареше същия безпорядък от вещи, натрупани едни върху други.

— Какво блести там, шефе?

Като се наведе, Гурел вдигна медна игла за шапка с фалшива перла.

— Перлата е все още лъскава — каза Льонорман, — а нямаше да е такава, ако е престояла дълго в това мазе. Гертруд е минала оттук, Гурел.

Гурел започна да разваля купчината от празни бурета, кутии и стари безкраки маси.

— Губиш си времето, Гурел. Ако проходът е оттам, имат ли време първо да преместят тези предмети и после да ги поставят отново след себе си? Виж този капак, излязъл от употреба, за който няма никаква сериозна причина да е закачен на пирон на стената. Махни го!

Гурел се подчини.

Стената зад капака беше изкопана. При светлината на фенера те видяха подземен тунел, който водеше надолу.

— Не съм се лъгал — каза г-н Льонорман — проходът е нов. Виждаш, че това е работа, свършена набързо и за кратко време… Няма зидария. Две талпи на кръст и една греда, която да подпира тавана, и готово. Ще издържи, докато може, но достатъчно, за да си постигнат целта, т.е…

— Тоест какво, шефе?

— Ами първо, да осигури връзката между Гертруд и нейните съучастници… а после, един ден, някой близък ден, за отвличането или по-скоро за невероятното и неразбираемо изчезване на г-жа Кеселбах.

Те се промъкнаха, като внимаваха да не съборят някоя греда, защото не изглеждаха добре закрепени. На пръв поглед дължината на тунела надхвърляше петдесетина метра, които отделяха сградата от оградата на градината. Следователно водеше доста далече от стените и отвъд пътя, който минаваше покрай имението.

— Не вървим ли към Вилньов и езерото? — попита Гурел.

— Съвсем не, а точно обратно — заяви г-н Льонорман.

Галерията се спускаше плавно надолу. Появи се стъпало, после друго и завой надясно. В този момент те се блъснаха в една врата, която беше закрепена в правоъгълник, грижливо циментиран с дребен чакъл. Г-н Льонорман я бутна и тя се отвори.

— Почакай, Гурел — каза той, като спря… — да помислим… може би е по-добре да се върнем.

— А защо?

— Да допуснем, че Рибейра е предвидил опасността и е взел предпазни мерки, в случай че проходът бъде открит. А той знае, че ние претърсваме градината. Несъмнено ни е видял да влизаме в сградата. Кой може да ни увери, че в момента не ни крои капан?

— Не сме ли двама, шефе?

— А ако те са двадесет?

Г-н Льонорман погледна. Тунелът се издигаше нагоре и той тръгна към следващата врата на пет-шест метра оттам.

— Да отидем дотам — каза той — и ще видим.

Той мина през вратата, следван от Гурел, на когото препоръча да я остави отворена, и се отправи към следващата, като твърдо си обещаваше да не отива по-далече. Но вратата беше заключена и въпреки че бравата изглежда работеше, той не успя да я отвори.

— Резето е сложено — каза г-н Льонорман. — Да не вдигаме шум и да се върнем. Още повече че отвън по посоката на тунела ще установим накъде да търсим другия подземен изход.

Върнаха се при първата врата и Гурел, който вървеше пръв, възкликна изненадано:

— Виж ти, вратата е затворена…