Морис Льоблан - Осемте удара на часовника

Скоро всички се озоваха отново в стаичката на бирарията, където бе телефонът. Ренин попита Гастон Дютрьой за номера на Обриьо и веднага вдигна слушалката. На телефона се обади слугинята. Съобщи, че г-жа Обриьо е получила нервна криза от отчаяние, припаднала е и сега спи.

— Повикайте майка й, кажете й, че принц Ренин я търси по много спешен въпрос.

Той подаде едната слушалка на Морисо. Звукът от нея бе толкова ясен, че Дютрьой и Ортанз чуваха разговора без затруднение.

— Вие ли сте, госпожо?

— Да. Вие ли сте, принц Ренин? Кажете по-бързо, господине, какво се е случило. Появи ли се някаква надежда? — заговори умолително старата жена.

— Разследването още продължава — отговори Ренин, — но резултатите са задоволителни и можете да се надявате. Но сега искам да ви запитам нещо много важно. Идва ли Гастон Дютрьой у вас в деня на убийството?

— Да, дойде следобед, за да изведе дъщеря ми и мен.

— Знаеше ли в този момент, че братовчедът Вилхелм има у себе си 60 000 франка?

— Да, бях му казала аз.

— И че Жак Обриьо не се чувства добре и няма да направи традиционната си разходка с мотоциклет, а ще остане да спи.

— Да.

— Съвсем сигурна ли сте във всичко това, госпожо?

— Абсолютно сигурна.

— Тримата заедно ли бяхте на кино?

— Да.

— И по време на представлението седяхте един до Друг?

— О, не! Имаше достатъчно свободни места и той се настани малко по-встрани от нас.

— Вие виждахте ли го от своето място?

— Не.

— А по време на антракта той идва ли при вас?

— Не, видяхме се чак когато излизахме.

— Това съвсем точно ли помните?

— Да, съвсем сигурна съм, че беше така.

— Добре, госпожо, след около час ще ви съобщя какво съм направил, но не събуждайте още г-жа Обриьо.

— Но ако тя сама се събуди?

— Е, успокойте я тогава и се опитайте да я окуражите. Нещата вървят на добре, много по-добре, отколкото предполагах.

Ренин остави слушалката и като се обърна към Дютрьой, продължи иронично:

— Е, млади господине, нещата взимат съвсем друг обрат. Какво ще кажете на всичко това?

Настъпи тежко и мъчително мълчание.

— Господин главен инспектор — наруши го отново Ренин, — вие нали имахте ваши хора на площада?

— Дори двама.

— Ще бъде добре, ако дойдат тук. И помолете собственика да се погрижи да не ни безпокоят по какъвто и да било повод.

Скоро Морисо се завърна. Ренин затвори вратата, изправи се пред Дютрьой и запита с доволна усмивка.

— Съгласни сме значи, млади господине, че през фаталната неделя тези дами не са ви виждали между три и пет часа? Това е доста е интересен факт, нали?

— Много естествен факт — отговори вече успокоен Дютрьой — и който впрочем абсолютно нищо не доказва.

— О, той доказва, че сте имали на разположение цели два часа.

— Ами да — двата часа, които прекарах в киното.

— Или другаде?

— Къде другаде? — учудено запита Дютрьой.

— Ами понеже сте били свободен, сте имали възможността да се поразходите където си искате. Например към Сюренс.

— О-о! — възкликна шеговито на свой ред младежът. — Сюренс не е ли твърде далече?

— Съвсем наблизо е! Не разполагахте ли при това с мотоциклета на приятеля ви Жак Обриьо?

Всички замълчаха отново. Дютрьой смръщи вежди, като човек, който се опитва да проумее нещо. Най-после го чуха да шепне:

— А-ха. Ето какво е искал да каже мизерникът… Ръката на Ренин легна върху рамото му.

— Ето ви фактите, които искахте, господин Дютрьой! Вие сте единственият, комуто са били известни две важни неща: първо, братовчедът на Жак Обриьо е имал у себе си 60 000 франка; второ, Жак Обриьо е решил този ден да не излиза. Веднага сте съставили план. Мотоциклетът е бил на ваше разположение. Измъкнали сте се по време на представлението и сте отишли в Сюренс. Убили сте братовчеда Вилхелм. Взели сте шейсетте банкноти по хиляда франка и сте ги отнесли у вас. След това сте се върнали в киното и в пет часа сте намерили там двете дами.

Дютрьой слушаше едновременно подигравателно и смаяно, поглеждайки от време на време към инспектор Морисо, призовавайки го сякаш за свидетел.

— Той е луд — възкликна младежът, — затова не бива да му се сърдим.

Когато Ренин завърши изложението на версията си, Дютрьой се разсмя:

— Няма що, твърде смешно… чудесен фарс… Значи съседите са видели мен да отивам и се връщам с мотоциклета?

— Разбира се, че вас, но прикрит в дрехите на Обриьо.

— А нима отпечатъците, снети от бутилката в бюфета на братовчеда Вилхелм, са от моите пръсти?