Морис Льоблан - Графиня Дьо Калиостро

Той най-после ми съобщи — продължил рицарят Дез Об, — че е бил свещеник и като такъв — пазител на неизчерпаеми богатства от скъпоценни камъни с толкова голяма чистота, че най-високата продажна стойност на всеки един от тях никога не би могла да бъде достигната. Паралелно с тяхното натрупване тези камъни са били подреждани в най-оригиналното скривалище, което би могло да съществува. В един край на областта Ко, на свободен терен, на който всички могат да отидат на разходка, се показва на повърхността на земята един от тези грамадни камъни, които са служели, а и още служат за отбелязване границите на владения, полета, овощни градини, ливади, гори и т.н. Този граничен знак, забит изцяло в почвата и заобиколен от храсти, е бил пробит в най-горната си част от две или три естествени пукнатини, впоследствие запълнени със земя, върху която били поникнали дребни растения и диви цветя. Точно там, в една от тези цепнатини, на която всеки път е отстранявана буцата пръст, за да се постави отново грижливо на място, точно там, в тази спестовна касичка, са пускани великолепните скъпоценни камъни. Понастоящем кухините са запълнени, тъй като не са добавяни нови скъпоценни камъни. Новите са били поставяни в дървено сандъче, което свещеникът е заровил до граничния камък няколко дни преди неговото арестуване.

Той много точно ми посочи мястото и ми съобщи една формула, съставена от една-единствена дума. В случай на забрава, тя също го посочваше.

Трябваше отново да обещая, че незабавно след настъпването на по-спокойно време, това ще рече една дата, която той определи твърде точно — след двадесетина години, ще отида най-напред да се уверя, че всичко е на мястото си и че от тази дата ще присъствам всяка година на прочутата голяма литургия в неделята на Великден в църквата на село Гюйор.

През някоя Великденска неделя ще забележа до съда със светена вода един мъж, облечен в черно. След като кажех името си на този човек, той трябвате да ме заведе до един канделабър със седем поставки за свещи, който се запалва само в празнични дни. На свой ред аз незабавно трябваше да му кажа формулата за мястото.

Това бяха двата знака за разпознаване между нас. След това да го заведа точно до гранитния граничен камък.

Аз се заклех във вечното спасение, че сляпо ще се съобразявам с дадените инструкции. Следващия ден достойният свещеник се качи на ешафода.

Монсеньор, макар и много млад, религиозно спазвах клетвата си за мълчание. Леля ми Дез Об почина, аз влязох в Нормандския полк и изкарах в него всички войни на Директорията и Империята. Когато падна Наполеон, бях на тридесет и три години. Имах чин полковник и ме разжалваха, тъй като бях от хората на маршал Ней 18 18 Ней, Мишел /1769-1815 г./ — имперски маршал, взел участие във всички войни на Наполеон, включително и в похода до Москва. Помилван от Людовик XVI, той се присъединява с войските си към императора при бягството му от остров Елба. Разстрелян през втората Реставрация. Б.пр. . Когато се върнах в Ко, най-напред отидох до скривалището, където лесно забелязах гранитния камък, после, в неделята на Великден през 1816 година, в църквата на Гюйор, видях до олтара канделабъра от мед. Тази неделя мъжът, облечен в черно, не беше пред съда със светена вода.

Следващия Великден се върнах отново там, както и всяка следваща неделя, защото междувременно бях купил замъка Гюйор, който от няколко години беше обявен за продан.

По този начин, като войник на пост, стоях на стража на мястото, което ми бяха посочили. И чаках.

Монсеньор, минаха петдесет и пет години, откакто чакам. Не дойде никой, не съм чувал да се спомене каквото и да е за тази история. Камъкът не е мръднал. Канделабърът е запалван в предписаните дни от клисаря на Гюйор. Но мъжът, облечен в черно, никога не дойде на срещата.

Какво трябваше да правя? Към кого да се обърна? Да направя постъпки пред църковните власти? Да помоля за аудиенция френския крал? Не, моята задача бе стриктно определена. Нямах правото да я изпълнявам по друг начин.

Аз мълчах. Но как ме гризеше съвестта! Какво болезнено безпокойство! Каква мъка при мисълта, че можех да умра и да отнеса в гроба една толкова голяма тайна!

Монсеньор, от тази вечер всичките ми тревоги и съмнения са разпръснати. Вашето съдбовно идване в моя замък ми прилича на неопровержима проява на Божествената воля. Вие едновременно сте духовната и светската власт. Като архиепископ вие представлявате Църквата. Като сенатор вие представлявате Франция. Аз не рискувам да се излъжа, като ви правя тези разкрития, които интересуват и едната, и другата. Обаче вие сте, който ще избирате, монсеньор! Действайте. Преговаряйте. И когато ми кажете в чии ръце ще трябва да бъде вложен светия влог, ще ви дам необходимите указания.“