Ърл Гарднър: Ленивият любовник

Два дни по-късно Олрид писал поотделно на всеки акционер, че според него мината е изключително богата на руда, че новите разкрития неимоверно увеличават стойността на акциите, че всяка продадена акция не е била пусната от компанията и после изкупена от нея, а частни акции на Олрид, че неговото желание било инвеститорите да спечелят много пари от това и ги съветва да изчакат и да не бързат да си искат обратно парите, че според него рудникът бил сега дори по-ценен, отколкото когато им продал акциите. Представяте си въздействието на подобно писмо. Акционерите са сметнали, че ще могат да си възвърнат парите, ако действат всички заедно. Продадеш ли някому акции за минна компания и после се опиташ да купиш обратно акциите, той ще иска поне десет пъти повече, отколкото е платил. Предложиш ли му същата цена, която е заплатил, ще ти се изсмее в лицето. Но ако му кажеш, че съществува възможност, ако действа незабавно, „да си върне парите“, тези думи звучат като музика в ушите му. Той иска да си получи парите. Е добре, резултат от всичко това бе, че Олрид откупи почти всички акции на същата цена, на която ги бе продал. По-късно някои акционери претендираха, че са били изиграни, но Олрид просто показа писмото, което бе написал на всеки от тях, уведомявайки ги, че рудникът е невероятно богат на руда, че неотдавнашните разкрития са повишили надеждите му. С други думи, написал им е цялата истина, като ги е умолявал да не искат да им върне парите. Естествено, моралният ефект на писмото е бил именно да ги накара панически да се опитат да си вземат парите обратно, но от юридическа гледна точка Олрид не ги е заблудил.

— Сигурно е умен — съгласи се Дела.

— Хитър е. Има ли други Олрид?

— Няма други с фамилията Олрид и адрес, който да съответства на чек за две хиляди и петстотин долара.

— Просто ей така, Дела, опитайте се да наберете номера на Олрид.

— Кого да търся?

Мейсън се поколеба, после отвърна:

— Аз ще говоря. Само наберете номера, Дела, аз ще взема слушалката.

Дела взе външна линия. Обиграните й пръсти бързи въртяха шайбата. Тя кимна на Мейсън:

— Набрах.

Мейсън вдигна слушалката, почака малко. След миг се обади женски глас:

— Домът на мисис Олрид.

— Вкъщи ли е мисис Олрид? — попита Мейсън.

— Кой я търси, моля?

— Мистър Пери Мейсън, адвокатът.

— Очаква ли тя да й позвъните, мистър Мейсън?

Мейсън се засмя:

— Зависи. Кажете, пълното й име Лола Факсън Олрид ли е?

— Точно така — отвърна гласът на другия край на жицата.

— Тогава мисля, че вероятно ме очаквала да й се обадя.

— Почакайте за миг, моля.

След около десетина секунди се обади мъжки глас:

— Ало, мистър Мейсън?

— Да.

— На телефона е Бъртрънд К. Олрид. Вие желаете да разговаряте със съпругата ми?

— Да.

— В момента не е вкъщи.

— Разбирам.

— Бихте ли ми казали за какво… в общи линии за какво бихте желал да разговаряте с нея? Може би не след дълго ще бъда във връзка с нея.

— Нищо важно — отвърна Мейсън. — Кажете й просто, че съм я търсил.

— Разбира се, но ако все пак бихте могъл…

— Проверявах нещо, това е всичко. Може да предадете на съпругата си, ако обичате, че проверявах… просто проверявах нещо и бих желал тя да ми се обади във връзка с тази проверка. Разбирате, нали? Много ви благодаря.

— Какво всъщност проверявате? — попита Олрид.

— Служебен въпрос. Благодаря ви много, мистър Олрид. Дочуване.

Той остави слушалката и се обърна към Дела Стрийт.

— Може да съм направил гаф. Съпругът й бе на телефона. Прояви любопитство. Иска ми се да зная съдържанието на писмото, което е било прикрепен към чека.

— Той прекалено много ли се заинтересува? — пепита Дела Стрийт.

— Да. Сега ще вземем изчаквателна позиция за известно време.

— А чекът?

— Ще го задържим и ще чакаме да видим какво ще стане.

— А пощата?

— О, да, ще трябва да се заема с нея. Вземете бележника си и да започваме.

В девет и половина едно писмо бърза поща бе оставело на бюрото на Дела Стрийт от Гърти, секретарката в приемната. Дела Стрийт го отвори. Тънкият плик съдържаше един единствен лист хартия, оцветен четириъгълник.

Този чек беше сгънат точно по средата, както Мейсън бе казал, че се сгъва чек, когато няма придружително писмо и беше изготвен от Първа национална банка в Лас Олитас. Чекът бе на името на Пери Мейсън, сумата бе две хиляди и петстотин долара и бе подписан от Лола Факсън Олрид.

— Писмото е било пуснато рано тази сутрин.

Читать дальше