Ърл Гарднър: Пери Мейсън и русото момиче. Случаят с палтото от Визон

— Значи открихте чантата й веднага след като паркирахте колата?

— Да.

— И веднага я занесохте в стаята й?

— Да.

— И намерихте диамантения медальон?

— Точно така.

— И веднага след това отидохте при майка си?

— Да.

Мейсън се обърна към мисис Бартслър:

— Когато синът ви донесе диамантения медальон, дълго ли се бавихте, преди да отидете в стаята на момичето?

— Не, отидохме почти веднага.

— Хайде да бъдем по-точни. Отидохте в стаята на Даяна Риджис, да кажем, около пет минути след като вашият син ви показа диамантения медальон, така ли?

— Толкова, не повече — отсъди мисис Бартслър хладно.

Карл Фреч леко се намръщи.

— Струва ми се, вие заявихте — припомни му неочаквано Мейсън, — че сте отишли в стаята на майка си веднага щом сте намерили диамантения медальон в чантата?

— Не си спомням съвсем точно — загуби търпение Фреч. — Тогава не предполагах, че ще бъда подложен на такова унижение.

— Но вие заявихте, че сте намерили чантата веднага щом сте паркирали колата, че сте я занесли в стаята на момичето веднага щом сте я намерили, че сте открили диамантения медальон и веднага сте отишли при майка си. След това двамата заедно веднага сте влезли в стаята на Даяна, където сте я заварили само по пеньоар. Това означава, че тя трябва да е тръгнала от „Кораловата лагуна“ преди вас, за да може да се прибере и да свърши всичко това…

— Не е изключено да съм допуснала известна грешка по отношение на времето — намеси се мисис Бартслър с хладно достойнство. — Всъщност сигурна съм, че съм сгрешила. Сега си спомням: никак не можех да повярвам, че някой в тази къща ще стигне до кражба, и започнах подробно да разпитвам Карл какво момиче е мис Риджис, как се е държала по време на вечерята. Това, което чух, не говореше много добре за нея.

— Така че е минало известно време?

— Да. Като си помисля, наистина мина известно време.

— Около петнайсет минути?

— Не съм в състояние да определя точно, мистър Мейсън.

— Би ли могло да бъде половин час?

— Възможно е.

Мейсън кимна към Джейсън Бартслър.

— Това е всичко.

— Колко искате, Мейсън?

— Първо, дрехите на мис Риджис, заплатата й до днес и за още две седмици, а що се отнася до останалото, ще трябва да говоря с нея, а вие най-добре се посъветвайте с адвоката си.

— Ако й дадеш и цент — нахвърли се мисис Бартслър върху съпруга си, — никога няма да ти простя! Този човек седи тук и подлага на съмнение буквално всяка дума на Карл.

Бартслър понечи да отговори, но се спря. Тогава Мейсън предложи:

— Разбира се, ако предпочитате да стигнем до съд и там свидетелите да разкажат всичко под клетва, а?, нямам нищо против.

— Оправяй се както намериш за добре, Джейсън — извъртя се мисис Бартслър. — Може би си струва да се оставим да ни изнудят и да се отървем от тази малка уличница. Без съмнение тя е замислила това още с влизането си в тази къща.

Мисис Бартслър напусна тържествено стаята. Карл стана, за да я последва.

— Един момент, Карл — задържа го мистър Бартслър. — Почакай за момент, моля те.

Младежът явно се поколеба. Сетне покорно сви рамене, обърна се и се придвижи грациозно до стола на пастрока си.

— Слушай, кучи сине — заговори Бартслър, без да повишава тон, — този номер с подставянето на диамантения медальон ти го изигра преди три години на прислужницата на майка ти. Тогава номерът ти мина, защото следобеда майка ти се оплака, че медальонът и е изчезнал, вечерта ти излезе с прислужницата и на следващата сутрин украшението беше на обичайното си място. Просто като две и две четири. Но сега трябва аз Да се разплащам. Няма нужда да признаваш пред майка си, но искам да знаеш, че ми е ясно какъв долен мошеник си. А сега се махай оттук!

Карл Фреч се поклони сякаш за да изрази достойно подчинение пред по-високопоставения, нежелание да участва в скандали и готовността на джентълмен по-скоро да се озове в неудобно и унизително положение, отколкото дори за момент да загуби контрол върху себе си.

Вратата се затвори.

— Колко? — попита Бартслър Мейсън.

— Не мога да определя сумата, мистър Бартслър. Дойдох да прибера нещата на момичето и да видя кой е отговорен за всичко това…

Бартслър стана, отиде до сейфа и набра комбинацията. Франк Гленмор се обади:

— Аз й отворих, когато се прибра вкъщи, Джейсън. Тя ме помоли да върна парите на жената, която й беше платила таксито.

— Пияна ли беше? — попита Бартслър през рамо.

— Не.

— С насинено око?