Ърл Гарднър: Пери Мейсън и русото момиче. Случаят с палтото от Визон

— Но тя е жена, мамо. Не мислиш ли, че е по-добре една жена да говори за друга?

— Добре — съгласи се мисис Бартслър. — Момичето изобщо не биваше да постъпва на работа тук. Тя, както научих, била актриса. Трябвало е да си знае мястото и да не мърда от него. Не е подходяща за семейство като нашето.

— Какво ви пречеше да я предупредите две седмици предварително, че трябва да напусне, и да го сторите по човешки? — промълви Бартслър.

Жена му продължи хладно и е достойнство:

— Безпокоях се, че може би се чувства самотна. Намекнах на Карл, че няма да е лошо да й обърне малко внимание. Той я покани да вечерят навън. Тя прекалила с алкохола и в един от баровете позволила на някакъв най-обикновен хулиган да я ухажва. Изглежда, това толкова й харесало, че отказала да се върне с Карл. Едва след като се прибрал вкъщи, той разбрал, че чантата й е в колата. Отишъл да я остави в стаята й, за да може момичето да си я намери, и открил в нея един диамантен медальон, който бях търсила целия следобед. Тогава Карл дойде при мен и аз реших лично да направя някои проверки. И други неща бяха изчезвали, откак мис Риджис живее при нас, но аз не съм я подозирала — смятах, че навярно съм прибрала нещата не където трябва. Мис Риджис беше гузна и избяга веднага щом влязох в стаята й. Малко се притесних, че не се връща, но тъй като нямах намерение да викам полиция за кражбата, реших, че не ми остава друго, освен да изчакам. Без съмнение тя има много познати и от двата пола, с които не се стеснява да прекара нощта.

Бартслър погледна Мейсън.

— Това дава ли отговор на въпросите ви, Мейсън? Адвокатът сякаш се посмути.

— Момичето имаше синина около окото, когато дойде в кантората ми. Някой от вас знае ли нещо за това?

Мисис Бартслър хвърли поглед към Карл, който промърмори:

— Така се върна. Предполагам, че приятелчето, с което се развличаха, когато излязох от бара, ще е по-добре осведомено по въпроса.

— Явно не за първи път й се случва — заключи мисис Бартслър презрително, — тя е от този тип жени.

За момент настъпи тишина, после мисис Бартслър отново се обърна към Карл:

— Защо не настоя да я доведеш вкъщи, Карл?

С ръката си Карл направи движение, като че ли отблъсква нещо неприятно, и този жест бе толкова грациозен, че би очаровал всеки режисьор.

— Тя се държеше непристойно — процеди той, все едно, че с това изчерпваше всичко.

Бартслър се обърна към Мейсън:

— Доволен ли сте?

— Не.

Бартслър въздъхна:

— Вие ли ще проведете кръстосания разпит или аз?

— Бих искал да задам един-два въпроса.

— Моля.

Мейсън се обърна към Карл Фреч:

— Вие ли я поканихте на вечеря?

— Да.

— Къде?

— В „Кораловата лагуна“.

— Пихте ли?

— Да.

— И двамата или само момичето? Карл Фреч се поколеба за миг:

— Главно тя. Аз изпих само две чаши.

— Кой поръчваше напитките?

— Тя.

— На маса ли седяхте или на бара?

— На бара.

— Вечеряхте ли?

— Да.

— И после?

— Продължихме да пием.

— Къде?

— Отново на бара.

— Кой поръчваше?

— Тя.

— Вие какво правехте, докато тя пиеше?

— Ами… отпивах по малко от чашата си, после дойде онзи тип, на когото тя даваше аванси, и започна да я черпи.

— А на вас обърнаха гръб, така ли?

— В известен смисъл — да.

— В колко часа излязохте?

— В осем.

— В колко часа се прибрахте?

— Не знам точно — около десет.

— Танцувахте ли?

— Да.

— Само веднъж?

— Не.

— Преди да започне да флиртува с другия или след това?

— За бога, мистър Мейсън, не виждам защо трябва да бъда подложен на този разпит. Аз ви разказах историята. Майка ми ми вярва. Мистър Бартслър ми вярва. Не виждам защо трябва да се оправдавам пред вас.

— През този кратък период от два часа — посочи адвокатът — двамата сте излезли, отишли сте до „Кораловата лагуна“, вечеряли сте, танцували сте, на два пъти сте били на бара, момичето се е напило и вие сте се прибрали.

— Какво лошо намирате в това?

— Доста сгъстена програма — отбеляза Мейсън. — Исках просто да съм наясно.

— Всичко е ясно — тросна се раздразнено Карл.

— Тя пристигна вкъщи почти веднага след вас, така ли?

— Не съм казал такова нещо. Разбира се, че не.

— Но нали ви е заварила в стаята си, когато сте оставяли чантата?

— Не. Видях я отново чак когато влязохме с мама в стаята й.

— Отидохте там, за да й върнете чантата ли?

— Да.

— Защо я отворихте?

— За да преброя колко пари има. Току-виж, й хрумнало, че й липсват пари и че аз съм ги откраднал.