Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Мейсън рязко се обърна, когато женски глас произнесе името му.

— Аз съм госпожа Нюбъри, господин Мейсън — представи се тя. — Дъщеря ми е в една и съща каюта с вашата секретарка, така че от нея научих, че и вие сте на парахода. Забелязах ви до парапета, когато се разхождахме, и бих искала… бих искала да се консултирам с вас.

— Професионално ли? — попита той.

Жената кимна.

— За какво става дума? — попита адвокатът, като я изучаваше внимателно.

— За дъщеря ми Бел — отвърна тя.

— Страхувам се, че сте се заблудили, госпожо Нюбъри засмя се Мейсън. — Аз не се занимавам с граждански дела. Специалист съм по криминални престъпления, най-често поемам случаи, свързани с убийства. Бел със сигурност не би могла да извърши нещо, за което би имала нужда от моите услуги.

— Моля ви не ми отказвайте — започна да го убеждава тя. — Сигурна съм, че можете да ми помогнете. Едва ли ще ви отнеме кой знае колко време, а това със сигурност ще бъде от огромно значение за Бел.

Адвокатът долови тревогата в гласа й и я подкани:

— Добре, разкажете ми за какво става дума. Съгласен съм да ви изслушам. Може би ще успея да ви дам някакъв съвет. Какво прави Бел?

— Тя нищо, но проблемът е с баща й — отвърна госпожа Нюбъри.

— И какъв е проблемът с бащата на Бел…

— Той не й е баща — прекъсна го тя. — Бел ми е дете от предишен брак.

— Но тя използва фамилията Нюбъри, така ли? — малко объркано попита адвокатът.

— Не тя, а ние използваме фамилията — поправи го събеседничката му.

— Не ви разбирам.

— Ами какво има за разбиране — малко грубо отсече тя. — Фамилията на съпруга ми е Моър. И допреди два месеца и аз бях госпожа Моър. Но изведнъж той промени името си. Престана да се нарича Карл Уейкър Моър и стана Карл У. Нюбъри. Напусна работата си като счетоводител в „Продъктс Рифайнинг Къмпани“. Преместихме се в друг град и заживяхме под името Нюбъри, след това заминахме за Хонолулу и прекарахме там шест седмици. Съпругът ми категорично ни забрани при каквито и да било обстоятелства да споменаваме името Моър.

— Значи напусна съвсем неочаквано работата си? — попита с нарастващ интерес Мейсън.

— Да, без дори да се отбие и да съобщи във фирмата.

— Това е доста странно — подхвърли адвокатът.

Жената се приближи към него, хвана ръката му и силно я стисна.

— Бел не подозираше нищо — каза тя. — Дъщеря ми е съвременно момиче. Отнася се към живота с някаква странна смесица от чувства и цинизъм. Вече повече от година настоява да приеме фамилията Моър. Твърди, че се чувства неловко, когато представя майка си с различно от своето име, както и когато се налага да обяснява, че Карл й е втори баща. Затова когато съпругът ми обяви, че ние ще приемем нейната фамилия, тя много се зарадва.

— Двамата със съпруга ви добре ли се разбират? — попита Мейсън.

— Да, тя е изключително привързана към него — отвърна веднага жената. — Понякога дори ми се струва, че го разбира по-добре от мен самата. Карл завинаги ще си остане загадка за мен. Той е толкова сдържан и необщителен, но направо боготвори земята под краката на Бел. Доскоро изобщо не се оплакваше, че не му върви в живота. Но напоследък често го прави. Дори започна да играе комар. Смяташе, че не разполага с достатъчно средства, за да осигури на Бел възможност да се вижда с подходящите хора. Според него тя нямаше дрехите, които са й нужни. Не можеше да пътешества…

— Но ето, че в момента пътувате — отбеляза с усмивка Мейсън.

— Точно в това е въпросът — каза тя. — Преди два месеца изведнъж забогатяхме.

— И това съвпадна с времето, когато той си смени името?

— Да.

— И колко богати станахте? — попита адвокатът.

— Не знам точно. Съпругът ми носи парите у себе си в специален колан. Никога не съм виждала какво има в този колан, но от време на време отива до банката и разваля по една банкнота от хиляда долара.

Тя продължаваше да му стиска ръката, като нейната се тресеше от нерви.

— Естествено, аз не съм глупачка.

— А попитахте ли го за причините за странното му поведение, а също и откъде идват парите? — поинтересува се Мейсън.

— Да, разбира се.

— И какво ви отговори?

— Ами каза, че спечелил от лотарията… Но на мен никак не ми се вярва да е така. Нали имената на победителите се публикуват във вестниците?

Адвокатът кимна.

— Но понякога купувачите на билети предпочитат да дадат фалшиви имена — обясни след това.

— А той твърди, че наистина е спечелил от лотарията. Казва, че приятелствата се оформят според средата, а не на базата на естествения подбор. Затова му се искало да започне живота си отново, да приеме ново име, да пътешества и да предостави на Бел възможност да се запознае с подходящите хора.