Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Облегнали се на парапета, двамата се вгледаха в главите и раменете на хората от долните палуби.

— Виж там онази двойка, която срещнахме снощи в китайския ресторант.

Дела Стрийт проследи посоката, в която бе вперен погледът му, и каза:

— О, аз съм в една каюта с нея. Вече се бе настанила там, когато занесоха багажа ми.

— Коя е тя, Дела?

— Казва се Бел Нюбъри. Родителите й са в триста двайсет и първа каюта.

— А кой е приятелят й? — поинтересува се Мейсън.

— Рой Амбой Хангърфорд — отвърна тя. — Но той не е неин приятел.

— Не се заблуждавай — засмя се Пери. — Нали забелязах блясъка в очите му, когато танцуваше с нея миналата вечер.

— Просто нямаш представа какви стават очите на мъжете, когато попаднат в тропиците — отвърна също с усмивка секретарката му. — Забеляза ли високото момиче с кестенява коса и сини очи, облечено в бяла рокля с множество цветни венци на шията, което стоеше с баща си там, на…

— Забелязах го — прекъсна я Мейсън. — И какво?

— Според мен тя има някакви претенции към Хангърфорд — обясни Дела Стрийт. — Името й е Селинда Дейл, а баща й е Чарлс Уитмор Дейл, ако това означава нещо за теб. Те са много богати и естествено са наели голям апартамент на палуба А.

— Е, ти май си се позавъртяла наоколо, а, Дела? — засмя се адвокатът. — А не смяташ ли, че е време и ние да хвърлим нашите леи?

— Смятам да си запазя един от венците за официалната вечеря, давана от капитана — отвърна тя. — Ще помоля сервитьора да го увие около купата с лед.

След това двамата изпълниха бавно церемонията с хвърлянето на цветните венци в тъмните води.

— Защо ли всичко, което се смята за предразсъдък у нас, тук изглежда толкова естествено? — подхвърли Дела, когато и последният цветен венец на Мейсън изчезна в тъмните дълбини.

— Защото много хора вярват в това — обясни адвокатът. — Вярата е реална психологическа сила. Обърни внимание на основаващите се на реални факти разкази за хора, пренебрегнали поверията на острова и понесли тежките последици от това. Хиляди хора са наясно какво означава нарушаването на табуто. Повечето от тях са били сигурни, че зла участ очаква нарушителя.

— Това е като някаква хипноза — каза секретарката му.

— Може и така да се нарече.

— Бащата и майката на Бел идват насам — предупреди го тя. — Сигурно ще искат да се запознаем.

Мейсън се обърна и огледа дребния слабоват мъж на около петдесет и пет години с високо чело и остър поглед. Жената до него изглеждаше значително по-млада. Бе запазила слабата си стройна фигура и се движеше с грациозни, широки крачки. Тъмнокафявите й очи изгледаха с интерес първо Мейсън, а след това и Дела Стрийт. После кимна и се усмихна. Мъжът, който беше без шапка, само ги погледна.

Мейсън ги наблюдаваше, докато преминаваха покрай тях. Мъжът като че твърде силно се беше съсредоточил в тъмната завеса на нощта, а жената открито изучаваше останалите пътници на борда.

— Срещна ли се вече с тях? — попита Пери.

— Да. Бяха в каютата ми преди пет минути.

Мейсън погледна още веднъж към двойката на долната палуба.

— Селинда Дейл трябва да побърза и да изясни отношенията си с младежа, защото в противен случай може да я изпреварят — каза той. — Странно, но Бел Нюбъри ми изглежда позната. Имам чувството, че съм я виждал някъде преди.

— Същото каза и снощи, шефе — засмя се Дела. — И след като ти го спомена, и на мен започна да ми се струва, че съм я виждала и по-рано. Така че я поразпитах тази вечер.

— Отбивала ли се е някога в кантората? — попита адвокатът. — Или може би е била съдебен заседател в някои от процесите ми?

— Не, просто изключително много прилича на…

— На Уини Джойс, актрисата! — възкликна Мейсън.

Дела Стрийт кимна и добави:

— Има прилика. А госпожица Нюбъри я подсилва с начина, по който сресва косата си. Струва ми се, че съзнателно или не се опитва да имитира и поведението на Уини Джойс. Може би е очарована от легендите за Холивуд.

— С всички е така — засмя се Пери. — Дори и със самия Холивуд.

— Смятам да потърся стюарда и да го помоля да прибере цветния ми венец в хладилник — каза Дела. — Ще се видим утре сутринта, шефе.

Тя тръгна бързо напред, като остави Мейсън да стои до парапета с поглед зареян в сигналните светлини на крайбрежните фарове. Палубите вече бяха тихи и изглеждаха като изоставени, след като пасажерите се насочиха към каютите си, уморени от изпълнения с впечатления последен ден на островите, както и от емоционалното сбогуване с местните хора.