Ридли Пиърсън - Без шанс за разпознаване

— Няма да се отървеш от доброволци — отвърна Бейън и заради останалите. — Подпалвачът наистина си е разбирал от работата — допълни той.

Останалите кимнаха.

Болд настръхна вътрешно от мисълта, че един подпалвач може да бъде наречен талантлив .

— Жената е била и майка. Знаехте ли? Има седемгодишно момче.

— Да не е изгоряло и то в пожара? — ахна един от инспекторите, а лицето му пребледня.

Не беше трудно да се разпознаят бащите сред присъстващите.

— Не. Бил е при баща си, слава богу — отвърна Болд. Той си представи собствения си син Майлс насред пожара. — Слава богу — промърмори отново.

Бейън каза:

— Пращаме материала в лабораторията и да видим какво ще излезе. Още е невъзможно да се направи окончателна преценка. Засега всичко е в ръцете на лаборантите.

— Ние ще продължим с проверките — уведоми ги Болд. — Може нещо да изпадне оттам.

Членовете на специализираното звено по палежите към експертната група кимнаха, но един от детективите на Болд — Джон Ла Моя, не изглеждаше много въодушевен.

— Джон?

Болд се почуди дали той не иска да се откаже от по-нататъшна работа по случая.

— Няма нищо — отвърна Ла Моя.

Не беше нищо и Болд го знаеше. Нарастващо чувство на тревога го заля, докато се връщаше в кабинета си, където в негово отсъствие се бяха натрупали телефонни обаждания също като падащите листа навън.

— Лейтенант Болд? — прозвуча мъжки глас, бъркайки ранга му.

— Не ми е до шеги — отряза го Болд, предполагайки, че Ла Моя е подучил поредния новобранец да се измайтапи с него.

Обърна се и видя, че не е поредният новобранец. Беше един от четиримата пожарни инспектори от експертната група. Не си спомняше името на този мъж. Беше с брада и мустаци. И големи зъби. От скандинавски произход, реши Болд. Сержантът стана от стола си и коригира ранга си. Двамата мъже си стиснаха ръцете. Дясната ръка на пожарния инспектор беше твърда и мазолеста. Беше с накриво прикрепена значка на посетител. От колана му висеше пейджър, ботушите му бяха от дебела кожа. Косата му беше много ниско подстригана, ръкавите му — навити. Представи се като Стивън Гарман.

— От кой район си? — попита Болд.

Гарман отвърна:

— Дружина Четири — Баяр, „Грийнууд“.

— Мисля, че заседанието мина добре — поде Болд.

— Аха. Така предполагам — отвърна неспокойно Гарман.

— Не и според теб ли? — опита Болд да изясни.

— Виж какво, сержант — започна инспекторът, натъртвайки на думите, — ние работим много, а ни плащат малко. Звучи ли ти познато? Понякога свързваме точките, а понякога — не.

На Болд изобщо не му стана забавно. Искаше му се Гарман просто да продължи.

— Като онези рисунки, които се получават, като свържеш точките — изгледа го с любопитство Болд. — Така ли?

— Точно така.

— Значи не можем да видим точната картина.

— Знаех си, ме ще разбереш. Виждаме картината, но не тази, която трябва.

Гарман беше едър мъж. Болд се чувстваше неудобно изправен до него.

Сержантът взе назаем стол на колелца от съседния офис и го придърпа към бюрото си. Предложи го на Гарман за сядане, който го изгледа неодобрително и каза:

— Да отидем някъде на по-спокойно място, по-дискретно.

Болд предположи на глас:

— Ако така целиш да ме успокоиш, няма да се получи.

Искаше да счупи леда, но Гарман не поддаде. Само се захили глупаво и започна да се оглежда, наистина търсейки по-уединено място.

— Ела — подкани Болд.

Той го поведе към стая „Б“, която наричаха „Бокса“, съседна на основната зала за разпити. Болд затвори шумоизолираната врата. Двамата седнаха край голата маса „Формика“, по която личаха петна от изгаряния с цигари.

— Да поговорим за точките — предложи Болд.

— Всички казват, че ти движиш работите тук — изгледа го Гарман.

Болд се противопостави доста скромно на това твърдение.

— Аз съм най-старият тук, ако знаеш какво значи това.

— Казаха ми, че ти сам се нагърбваш с някои случаи.

— Доколкото мога — кимна Болд.

Той постоянно беше в немилост пред своя лейтенант, когато се нагърбеше с подобен случай. Не искаше друг такъв. Беше се заел с разследване, което не влизаше в юрисдикцията на неговия отдел — ограничен от административното разделение в града. Тридесет и пет годишен мъж беше намерен мъртъв, в полуразложено състояние сред гората — национален резерват, недалеч от Рентън. Това само по себе си не представляваше нещо необичайно, освен това, че мъжът беше с облекло, предназначено за гмуркане — пълно снаряжение, с плавници и маска. Най-близкото езеро отстоеше на около дванадесет километра от гората.