Дашиъл Хамет - Големият удар

— Много е сладък в редица отношения, но е напълно откачен.

— Искате да кажете, че е клинично луд, нали? — попита Гилд. — А не просто откачен?

— Да.

— Защо така мислите?

— О, човек трябва да е живял с него, за да знае колко е луд — небрежно подхвърли тя.

Гилд обаче не беше удовлетворен.

— Как беше облечен?

— Кафяв костюм, кафяво палто и шапка, струва ми се, кафяви обувки и бяла риза, сива връзка с червени или кафеникави шарки.

Гилд кимна по посока на Анди.

— Кажи им.

Анди излезе. Гилд се почеса по брадичката и се намръщи замислено. Ние не сваляхме от него очи. Като спря да се чеше, погледна към Мими и Маколи, но не и към мен, и попита:

— Да познавате човек с инициали Д. У. К.? Маколи бавно поклати глава от ляво на дясно. Мими попита:

— Не, защо? Гилд ме погледна.

— Е?

— — Не са ми познати.

— Защо? — повтори Мими.

— Опитайте се да си спомните — настоя Гилд. — Най-вероятно е имал работа с Уайнънт.

— Преди колко време? — попита Маколи.

— Трудно е да ви отговоря сега. Може би преди няколко месеца, а може и години. Трябва да е бил доста едър, с едри кокали, голямо шкембе и може би куц.

Маколи пак поклати глава.

— Не си спомням такъв човек.

— Нито пък аз — обади се и Мими. — Но изгарям от любопитство. Кажете ни за какво се отнася всичко това.

— Разбира се, че ще ви кажа — извади Гилд една пура от джоба на жилетката си, погледна я и я върна пак на мястото й. — Под пода на лабораторията на Уайнънт има погребан такъв човек.

— Аха — казах аз.

Мими вдигна и двете си ръце към устата си, но не каза нищо. Очите й станаха кръгли и като стъклени. Маколи се намръщи и попита:

— Сигурен ли сте? Гилд въздъхна.

— Знаете, че това не е нещо, което да гадаем — уморено отвърна той.

Лицето на Маколи пламна и той се усмихна виновно.

— Извинете ме за глупавия въпрос. А как така го открихте?

— Ами мистър Чарлс все ми намекваше, че е редно да обърнем по-голямо внимание на лабораторията, и като преценихме, че той е човек, който по всяка вероятност знае много повече от онова, което говори, изпратих мои хора тази заран да проверят какво има там. И преди я бяхме претърсвали, без да намерим нищо, но този път им казах да търсят основно, защото мистър Чарлс е казал, че е редно да й обърнем повече внимание. И мистър Чарлс излезе прав. — Той ме изгледа с хладно недружелюбие. — Постепенно се натъкнали на едно ъгълче в циментения под, което им се сторило по-ново от останалата настилка, разбили цимента и открили тленните останки на мистър Д. У. К. Как ви се струва това?

— Според мен Чарлс е направил много сполучлива догадка — обади се Маколи и се обърна към мен: — Как се…

Гилд го прекъсна:

— Не биваше да го казвате. Като го наричате догадка, не отдавате дължимото на мистър Чарлс за проявената интелигентност.

Маколи се озадачи от тона на Гилд и ме погледна въпросително.

— Наказан съм в ъгъла, задето не предадох на лейтенанта тазсутрешния ни разговор — обясних му аз.

— И това покрай другото — потвърди Гилд. Мими се засмя и побърза да се усмихне виновно на Гилд, щом той я изгледа неодобрително.

— Как е бил убит мистър Д. У. К.?

Гилд се поколеба, сякаш не знаеше дали да отговори, после сви едрите си рамене.

— Не знам нито как, нито кога — все още. Не съм видял останките, или по-точно каквото е останало от тях, а като тръгвах насам, медицинският ни експерт още не беше приключил.

— Каквото е останало от тях ли, казахте? — повтори Маколи.

— Ъхъ. Бил е нарязан на парчета и заровен в негасена вар или нещо такова, така че, доколкото разбрах, от плътта не е останало много, но затова пък дрехите му са били поставени до него, свити на вързоп, и от тях се е запазило достатъчно, за да научим нещо. Имало е и част от бастун с гумен връх. Затова си помислихме, че може да е бил куц и… — Той млъкна, защото в стаята влезе Анди. — Е?

Анди поклати мрачно глава.

— Никой не го е видял нито да влиза, нито да излиза. Нали имаше един виц за някакъв, дето бил толкова кльощав, че трябвало да застане два пъти на едно и също място, за да хвърли сянка…

Аз се засмях — не на вица — и казах:

— Уайнънт не е чак толкова кльощав, но все пак достатъчно тънък — например колкото хартията на онзи чек или на писмата, които получавате.

— Това пък какво значи? — пламна Гилд н очите му станаха сърдити и подозрителни.

— Той е мъртъв. От много време е мъртъв, освен на хартия. Ловя се на бас, ако искате, че в онзи гроб сте открили неговите кости заедно с дрехите на куция дебелак.