Дашиъл Хамет - Големият удар

През цялото време й говореше монотонно:

— А така! Леви, десни, леви, десни. Браво, Едно, две, три, четири, едно, две, три, четири, сега кръгом. — Разтърси я. — Сега обратно. Едно, две, три, четири. Високо главата. Точно така. Браво. Леви, десни, леви, десни. Пак обратно. — Разтърси я отново. — Браво, ти си добро момиче. Върви, върви, върви, върви, Едно, две, три, четири. А сега ще се обърнем обратно. — Този път я раздруса по-грубо и ускори съвместната им крачка. — Така. Леви, десни, леви, десни, Много бързаме. Едно, две, три…

Тя потрепера и мъчително преглътна. Спейд започна да разтрива ръката й и доближи устни до ухото й.

— Добре. Добре се справяш. Едно, две, три, четири. По-бързо, по-бързо, по-бързо. Точно така. Крачи, крачи, крачи. Вдигай крак и после на земята. Ето така. Сега обратно. Леви, десни, леви, десни. Какво е станало с теб — приспивателно ли ти дадоха? Същото като на мен ли?

Клепките й трепнаха за миг над замъглените златистокафяви очи и тя успя да произнесе нещо като „да“.

Продължиха да крачат, като момичето трябваше почти да подтичва, за да успее да върви в крак с него; той непрекъснато я пошляпваше и пощипваше с две ръце през жълтата коприна на робата, без да млъква, а очите му бяха все така пронизващи, бдителни и напрегнати.

— Леви, десни, леви, десни, леви, десни, обратно. Браво, моето момиче. Едно, две, три, четири, едно, две, три, четири, Високо главата. А така. Едно, две… — Очите й отново се отвориха едва-едва и безсилно помръднаха встрани. — Добре — каза той делово, като изостави монотонния си напев. — Дръж ги отворени. Широко! Широко! — И пак я разтърси.

Тя изстена възмутено, но клепачите й се вдигнаха още по-нагоре, макар очите й да бяха лишени от живот. Той я плесна пет-шест пъти силно по бузата. Момичето отново изстена и се опита да го отблъсне. Ръката му обаче я стискаше и той продължи да я влачи редом със себе си от единия край на стаята до другия.

— Върви — нареди й с дрезгав глас. — Как се казваш?

— Риа Гътман.

Отговорът й бе произнесен с надебелен глас, но напълно отчетливо.

— Дъщерята?

— Да.

— Къде е Бриджид?

Тя се изви конвулсивно и хвана китката му с две ръце. Той бързо я отдръпна и я погледна. Отгоре й имаше тънка червена драскотина, дълга около три сантиметра.

— Какво е това, по дяволите? — изръмжа Спейд и взе да разглежда ръцете й. Лявата беше празна. В дясната, когато я отвори, намери седемсантиметрова карфица с нефритена главичка? — Какво е това, дявол да го вземе? — изръмжа отново и пъхна карфицата под носа й.

Щом я видя, момичето изхленчи и разтвори робата си. Повдигна леко горнището на кремавата пижама, така че се показа малко плът, някъде под лявата гърда — бяла плът, цялата в кървави драскотини и червени точици от убождания.

— За да не заспя… да вървя… докато дойдете… Тя каза, че ще дойдете… много се забавихте…

Риа залитна. Спейд я хвана по-здраво и нареди:

— Върви!

Тя взе да се съпротивлява, извъртя се, за да застане с лице към него.

— Не… спасете я…

— Бриджид ли?

— Да… Той я отведе… Бър-Бърлингей… Анчо… Двайсет и шест… бързайте… много късно…

Главата й клюмна върху рамото му. Той грубо я вдигна за брадичката.

— Кой я отведе? Баща ти ли?

— Да… Уилмър… Кайро… — Тя се заизвива, клепачите затрепкаха, но не се отвориха. — Ще я убият…

Отново главата й увисна, отново Спейд я вдигна нагоре.

— Кой застреля Джейкъби?

Момичето сякаш не чу въпроса. Безуспешно се опита да задържи главата си вдигната, да отвори очи.

— Вървете… — промърмори. — Тя…

Спейд я разтърси грубо.

— Не заспивай, докато не дойде лекарят.

Страхът отвори очите й и измести за миг мъглата от лицето и погледа.

— Не! — възкликна е надебелен език. — Татко… ще ме убие… закълнете се, че няма… ще разбере… аз… заради нея… обещайте… ще си отспя… до сутринта…

Той я раздруса.

— Сигурна ли си, че можеш да си отспиш и нищо няма да ти има?

— Да. — Главата й отново клюмна.

— Кое е твоето легло?

Тя се опита да повдигне ръка, но усилието беше прекалено голямо и успя да посочи само килима. С въздишка на уморено дете отпусна тялото си и то се свлече безжизнено.

Спейд я подхвана — направо я загреба в ръцете си, преди да се е свлякла, и като я притискаше с лекота към гърдите си, я понесе към най-близката от трите врати. Завъртя топката на бравата само колкото да освободи езичето на ключалката, бутна вратата с крак и излезе в коридор, от който се минаваше в баня и спалня. Надникна през отворената врата на банята, видя, че е празна, и отнесе момичето в спалнята. Тя също беше празна. Дрехите и вещите върху тоалетката му подсказаха, че се ползува от мъж.