Джилиан Хофман - Възмездие

— Добре работихме заедно, Лурдес.

Лурдес не обърна внимание на протегната ръка и на помирителните думи.

— Ти ли ще водиш процесите за убийствата на другите десет жени?

— Не, не. Нямам такива намерения.

— Това е много добро решение.

Си Джей се направи, че не чува намека и продължи да подрежда книжата си.

— В този процес има доста неща, които ме смущават, Си Джей. За някои нося вина аз и ще си понеса отговорността за тях. Дали целта оправдава средствата? Не зная. Не съм сигурна. — Тя огледа за последен път опразнената сцена на току-що завършилата драма. — Има едно нещо обаче, което не мога да пренебрегна и то продължава силно да ме тревожи. Вероятно и теб, предполагам.

Си Джей не откъсваше поглед от папките, надявайки се, че Лурдес ще я остави на мира и ще си тръгне.

— Посред нощ, точно преди заключителните пледоарии, агент Фалконети изведнъж открива къщата на покойната леля на Бантлинг. Бантлинг — човека, когото е обследвал под микроскоп. Какъв късмет да направи това откритие едва часове преди приключването на делото, след като е разполагал с месеци и не е успял преди това. Истински герой. И каква досетливост да разрови криминалното досие на Бантлинг отново преди края на процеса. Блестяща полицейска работа или странно съвпадение? Да не би същата птичка да го е подсетила? Ето това май няма никога да разбера.

Си Джей вдигна очи от папките и срещна погледа на Лурдес. Сега вече разбираш, че зная. Знаех го през цялото време.

Тя се обърна, мина покрай съдийската трибуна, празната свидетелка ложа и по пътеката между опустелите банки към вратата. Преди да я отвори, се спря и се обърна за последно към Си Джей.

— Казват, че Темида е сляпа, но си мисля, че понякога това е защото тя нарочно решава да си затвори очите. Запомни го.

— Дължа ви извинение — започна Си Джей. — Вероятно и на още няколко души, но вие сте първият.

Тя стоеше в жълто-синята чакалня, докато Грег Чеймбърс беше от вътрешната страна в офиса на приемната. Разделяше ги квадратно бронирано стъкло и тя беше принудена да говори по интеркома.

— Освен това — добави тя с напрегната усмивка — имам определен час за днес.

Той беше изненадан, че я вижда. Но не прекалено. Кимна с глава и ключалката избръмча. Очакваше я на вратата.

— Доктор Чеймбърс, прибързах със заключенията и сега разбирам, че не е трябвало да го правя. Вие бяхте не само мой лекар, но и близък приятел в продължение на десет години и…

— Моля, Си Джей. Няма нужда от извинения, но оценявам жеста ти. Заповядай, влез. — Той я поведе към своя кабинет и запали лампите. — Седни, моля. И аз съжалявам за онази случка. Не сме говорили оттогава и откровено казано, не те очаквах тази вечер. Бяхме отстъпили твоя час на една депресирана домакиня от Стар Айланд. Но тя току-що тръгна с мерцедеса си да се разведри на вечеря във „Форж“ — каза той шеговито.

— Радвам се, че продължавате да полагате грижи за цялото общество — поде тя неговия тон с усмивка. Нямаше го напрежението, което бе очаквала.

— Чух за присъдата. Значи приключи? Или ще изкараш докрай и останалите дела?

— Не. Стига ми толкова. Роуз Харис поема десетте убийства. Не искам повече да съм звезда.

— Чудесно. Поздравявам те за това решение. В хладилника пазя бутилка шампанско за специални случаи. За пациенти, които се справят със състоянието си и приключват лечението. Предвидил съм я за теб, надявах се един ден да я отворим. Мисля, че дойде моментът. Ти успя.

Тя кимна усмихнато. Досещаше се накъде бие. След последния им разговор беше немислимо той да продължи да я лекува. Нямаше да е добре и за двамата.

— Само ако ми разрешите да запаля цигара. Справям се със зависимостите си, но една по една и моят психиатър ще трябва да се жертва тази вечер.

— Имам още сирене и солени бисквити. Нека те нахраня, преди да те напия — засмя се той.

— Не си правете излишен труд.

— Никакъв труд не си правя. — Той стана и се отправи към барчето и хладилника зад нея. — Как се справи с натиска на пресата, Си Джей?

— Да си призная, избягах и се скрих. Заедно с Доминик. После, когато темата престана да е номер едно, се върнах вкъщи. Стана по-бързо, отколкото очаквах. Общественото мнение е на моя страна. Бантлинг е злодеят, а аз съм неговата невинна жертва. — Прозвуча й странно да споменава името на Бантлинг пред него и си помисли да внимава повече. Той разговаряше с нея като приятел, а не като лекар, но това не променяше факта, че е имал някакви отношения с този човек. — Тиглър ме повиши и ми даде три седмици отпуска. Добре се чувствам, като не ходя на работа. — Зад нея се чу шум от отваряне на бутилката.