Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Тя придърпа тежкото си куфарче. Преди три часа бе позвънила на семейство Хъдзън от летището в Ню Орлиънс и ги бе излъгала. Сега трябваше да им каже истината и да разкрие други лъжи пред тях. Дафни провери отново дали пистолетът, който носеше в дамската си чанта, е зареден. Нямаше ни най-малка представа пред какви хора й предстоеше да се изправи.

Болд седеше на задната седалка на взетата под наем кола и си играеше с шперца на Ла Моя. Домът на семейство Бремър в Хюстън, Тексас, не даваше никакви признаци на живот. И това продължаваше вече цял час. Преди да тръгне от Ню Орлиънс, Болд бе позвънил веднъж на домашния им телефон. Отговорила му бе жена с провлачен южняшки акцент.

— Синди на телефона.

— Госпожа Ивстън? — бе попитал Болд.

— На телефона е госпожа Бремър — поправила го бе тя.

— Извинете, сгрешил съм номера. — Болд бе затворил.

Тогава смяташе, че този разговор е достатъчно основание, за да предприеме пътуването, но сега, разположил се на задната седалка на колата, започваше да изпитва някакви съмнения. Действията му се основаваха на сериозни предположения, до които бяха достигнали след внимателното проучване на телефонните разговори, проведени от адвоката, но нетърпението на отчаяния баща, което беше в постоянен конфликт с педантично добросъвестния детектив, не му позволяваше да пропилее в по-нататъшно очакване повече от петнадесет минути.

Той слезе от колата и заобиколи къщата, опитвайки се да открие задната врата. Имаше идеално оправдание, ако все пак се окажеше, че в къщата има някого — полицейската значка в джоба на сакото му.

Къщата се оказа по-голяма, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Задната й част се простираше навътре в двора, заобикаляше малкия басейн и опираше в задната ограда. Собствениците очевидно бяха положили големи грижи, за да оформят двора, да прикрият острите ъгли на сградата и да раздвижат сравнително обикновената конструкция на дома си.

Болд се приближи до кухненската врата и почука силно. Не му пукаше, че съседите може да го видят — съзнанието му бе изцяло заето със Сара, Труди и останалите дечица. Почука отново. Никакъв отговор.

Охранителната система, която се виждаше през кухненската врата, бе производство на „Бринкс“ и очевидно бе задействана в момента, защото на панела премигваше една-единствена червена лампичка. Болд извади клетъчния си телефон, позвъни отново на телефона в къщата, за да се увери, че не е сбъркал адреса. Миг по-късно чу звъненето, но никой не вдигна.

Следващото му обаждане бе до Ла Моя.

— Ало?

— Аз съм.

— Тук няма нищо. Шевалие е работохолик. Поръча си сандвич за вечеря.

— Искам всяка комбинация от четири цифри, която принадлежи на някой от семейство Бремър, живеещи на улица „Магнолия“ номер сто тридесет и две. Синди и Бред. Дати на раждане. Клетъчни телефони. Социално осигуряване. Регистрационни номера на колите. Започни от тях. И добави всичко, за което се сетиш.

— Изчакай така да запиша — рече Ла Моя. — Синди и Бред Бремър.

— Колко време ще ти отнеме? — попита Болд.

— В Сиатъл сега е шест часът. Мога да свърша работа. Петнадесет до двадесет минути за по-лесните неща — рождени дни, клетъчни телефони, социални осигуровки. Не зная как ще получа регистрационните номера на колите. Ще опитам с местните ченгета. Може да помогнат, ако ги попритисна.

— Побързай — изсумтя Болд.

— На клетъчния телефон ли да те търся?

— Точно така — отвърна Болд и затвори.

Болд никога не бе задавал въпроси относно връзките на Ла Моя и относно способността му да се сдобива с информация от всякакво естество. Някои предполагаха, че прибягва до услугите на жените, с които бе спал. Други твърдяха, че навремето е работил в армейското разузнаване, но Болд знаеше със сигурност, че това не отговаря на истината. Каквато и да бе истината, Ла Моя би бил по-полезен от Болд в разузнаването; той имаше връзки навсякъде и на всички нива.

Двадесет минути по-късно клетъчният телефон на Болд иззвъня. Ла Моя му продиктува два номера на социални осигуровки, един клетъчен телефонен номер и регистрационните номера на две коли. Освен това разполагаше с още два телефонни номера на същия адрес — и двата не фигурираха в указателя. Болд си ги записа и тях с убеждението, че те са най-надеждните кандидати за разгадаване на кода на алармената система.

— Колко опита мога да направя за деактивиране на охранителна система, производство на „Бринкс“, преди да се задейства алармата?