Пиер Рей - Аут

Всички подскочиха, когато звънецът издрънка. Инес отиде да отвори. Още не беше натиснала дръжката, когато вратата се отвори широко.

Орландо Барето направи крачка напред, за да посрещне Итало Волпоне, но той дори не го забеляза. Итало не виждаше нищо друго, освен Мортимър, чийто цвят на кожата беше станал пепелносив под пронизващия му поглед.

— Итало, ще благоволите ли да ми обясните… — изрече на един дъх О’Брайън.

С рязък жест Итало го сграбчи за реверите. После го вдигна във въздуха и го захвърли като парцал в банята, където Мортимър си удари главата в бидето. Преди да успее да направи някакво движение, дулото на маузер се заби под челюстта му.

— Два въпроса! — изръмжа Волпоне с налудничав поглед. — Първо! Как и чрез кого си ликвидирал брат ми?…

— Итало… — изплака О’Брайън с разкървавено лице, разтърсвано от спазми.

— Второ! Номерът на сметката! Давам ти пет секунди!

Волпоне разтвори устата му и напъха дулото на пистолета си навътре в гърлото на О’Брайън.

— Едно!… Две!…

Между изричането на цифрата „едно“ и цифрата „три“ Мортимър имаше време да осъзнае, че братът на дон Дженко не може да го убие, преди да е научил номера на операцията „Аут“. Да предаде номера на един чужденец, значи да потвърди, че е в течение на смъртта на дон Дженко, и да подпише смъртната си присъда. Това означаваше незабавна екзекуция. Мълчанието означаваше живот, кратък може би, но все пак живот…

— Четири!… — каза с монотонен и глух глас Итало.

За какво са тези номера? В погледа на Волпоне Мортимър прочете, че този луд тип ще натисне спусъка при цифрата пет. Каквото и да му струва това. Дори никога да не сложи ръка върху двата милиарда.

— Падроне! — намеси се Белинцона. — Падроне!… Не тук, моля ви!

— Пет!… — изрече Волпоне, размърдвайки дулото на маузера в гърлото на О’Брайън.

Белинцона се осмели да се намеси. С вежливост, но влагайки цялата си сила, той отне пистолета от ръцете на Итало.

— Падроне! Ще вдигнем на крак целия град, ако го разстреляте тук. Няма да можем дори да излезем от сградата!

— Той има право! — намеси се внезапно Ландо, явно изпреварен от събитията. — Има право!

За всеки случай взе другата ръка на Итало и я поднесе към устните си:

— Бачио и мани!… Бачио и мани!… — мълвеше Ландо с респект.

Белинцона в това време беше насочил своя 38 лама супер към Заза и Инес.

— Коя е тази руса „възглавница“? — издърпвайки си ръката, попита Волпоне.

— Тя е с него — каза Ландо.

— А негърката?

— Тя е с мен. Жилището е нейно.

— Имаш ли кола?

— Да.

— Взимаме ги с нас.

— Къде? — попита Ландо, ококорвайки очи.

— Слушайте! — избърбори Заза. — Аз нямам нищо общо с това! Оставете ме да си вървя!

— Затваряй си устата! — кресна й Итало.

— Позволявам си да ви напомня, че се намирате в моя дом! — намеси се Инес.

Итало я погледна презрително. После се обърна към Ландо:

— Намери едно спокойно място. Извън града… Вземи блондинката до себе си. Пиетро, ти седни отзад с този боклук. Аз ще взема проститутката и те следвам!

Тъй като Ландо се двоумеше, той му скръцна със зъби:

— Чуваш ли ме? Тръгваме! Андиамо вия!

— Падроне… — намеси се Белинцона. — Не можем в това състояние да го изведем на улицата… — Той посочи О’Брайън. — Мутрата му е цялата в кръв.

— Почисти я!

Пиетро се хвана за първото парче плат, попаднало пред очите му: пеньоара на Инес.

— Долу ръцете! — възкликна тя.

— Слушай, маймуно, затваряй си човката! — изруга Волпоне. — Иначе ще те одера жива!

Без Ландо да посмее да се намеси, Пиетро дръпна материята, която оголи раменете на Инес. Тя остана съвсем гола, толкова впечатляваща, че дъхът им секна. После Пиетро хвърли пеньоара на Заза:

— Избърши твоята свиня!

Заза отстъпи назад и поклати отрицателно глава.

— Мръсница! — възмути се Пиетро. — За бала си първа, но за неприятностите…

Той смачка на топка дрехата и грубо избърса неподвижния О’Брайън.

— По-бързо! — подхвърли нетърпеливо Волпоне.

Белинцона погледна към Инес.

— Не можем да я вземем така!…

— Губим време! — ядоса се Волпоне. — Хвърли й едно палто на гърба и да тръгваме!

Инес погледна с омраза към Ландо, който отмести погледа си. Тя измъкна едно огромно палто от черен визон и се уви в него.

— Първият, който мръдне — каза Волпоне на Пиетро, — куршум в крака. Да тръгваме!

Ландо излезе последен. След като всички тръгнаха, той тихо затвори вратата.