Пиер Рей - Аут

Настъпи момент на всеобщо недоумение: как трябваше да се приеме това нарушение на общоприетите порядки.

— Забавно! — извика някой. — Ще имаме миди за десерт!

Тези думи паднаха точно на мястото си и по-голямата част от гостите, които до момента изглеждаше, че са нагълтали чадър, се присъединиха към останалите. Кафето беше погълнато набързо, с добро настроение, за което допринасяше голямото количество погълнат алкохол до този момент.

Докато поднасяха шербет а ла пасион, Химене си задаваше въпроса как ли щеше да бъде посрещната шоколадената торта, след която следваха блюдата със сирена. Тя дори не можеше да познае апартамента си. Даже обърнатите наопаки картини нарушаваха обичайния му вид, създаден след много години мирно съжителстване. Всичко беше кошмарно, нереално, извън човешките представи. Жената на банкера беше раздирана от продължителното отсъствие на Ренате и от страха, че може да й се е случило нещо. Паниката беше предизвикана и от перспективата за утрешния скандал в града вследствие на отложената сватба по вина на младоженката.

— Курт, къде отивате?

Той се втурна между масите, без да може да избегне протягащите се от всички страни ръце, придавайки си весел вид въпреки неудобството от сипещите се от всички страни шеги. Потупваше по раменете, намигаше с ирония, сякаш беше човекът, който държеше в ръце цялото положение. В началото отсъствието на Ренате беше останало незабелязано сред всеобщия шум на пристигащите. Сега обаче мълвата се пренасяше от маса на маса, придружена от въпроси и недоизказани укори. В момента, в който щеше да достигне хола, пътят на Курт беше преграден от пастор Луц.

— Професор Хайнц?

— Господин пасторе?

— Къде е бъдещата ви съпруга?

— Пристига. Отивам да я посрещна.

Курт го отстрани възпитано от пътя си, спусна се по стълбите и вдигна слушалката:

— Ало, полицията?

Той машинално наведе глава, за да погледне под купищата палта към входната врата. Трите жени в черни рокли и бели яки, гардеробиерки за случая, му хвърлиха любопитен поглед.

— Искам да говоря с лейтенант Фриц Блеш. Спешно!

Вратата се отвори и на прага се появи Ренате. Курт прибързано окачи слушалката.

— Вие имате ли покана? — обърна се към нея една от гардеробиерките.

Курт бе поразен от отсъстващия вид на годеницата си. Лицето й беше бледо, опънато, а прическата — в безпорядък. Носеше не прочутата рокля с цвят на пушена риба, а обикновено костюмче в лавандуловосин цвят, доста измачкано. Беше ли поне гримирана?

— Ренате? — Страхът, че повече няма да я види, се превърна незабавно в ярост. — Къде ходиш? Всички тук скучаят! Родителите ти са пред инфаркт! Щях да повикам полицията!

Той забеляза наострилите слух жени от гардероба.

— Гледайте си палтата!

Курт пое Ренате под ръка и я придърпа към един ъгъл. Тя го погледна така, сякаш никога не го беше виждала.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило? Ти дори не си облечена, Ренате, на теб говоря!

Тя го погледна с отсъстващ вид, лицето й блестеше от пот, сгърчено, нервно. Този човек й беше чужд! Щеше да се омъжи за него и още на следващия ден щеше да подаде заявление за развод.

— Ти да не си взела наркотик? Ренате! Откъде идваш? — Ръката му я разтърси силно.

Тя рязко се освободи.

— Курт, ти държиш ли да се омъжа за теб?

— Кккакво? — заекна младият мъж.

— Тогава остави ме на мира! Не ми задавай въпроси!

Той отстъпи изумено назад.

— Но ти не можеш… Това облекло…

— Ако не се качиш с мен веднага, заминавам обратно!

Ренате се заизкачва по стълбите и той я последва, настигайки я с труд. Едва му стигна времето да я хване под ръка, когато те прекрачиха прага на големия салон.

— Ето ги! — извика някой.

Ренате намери сили да се усмихне, докато наоколо избухнаха овации. Когато минаваше покрай жените, те шепнеха, възмущавайки се от лавандуловосиния костюм, носен в два часа сутринта по случай брачната церемония. Но може би всичко беше нарочно? Всичко беше странно след полунощ… Цюрих вече не беше Цюрих!

Младата жена седна до бъдещите си тъст и тъща.

— Неприятности? — прошепна Йозеф Хайнц.

— Ще ви разкажа после…

Някакъв усърден сервитьор счете за необходимо да й донесе наведнъж всичко, което беше пропуснала от началото на вечерята: шампанско, кафе, шарлота с шоколад, шербет, сирене, както и голямо парче агнешко. Той се наведе над нея и тихо прошепна:

— Започнете с кафето… Побързайте, подвижният бар пристига!