Пиер Рей - Аут

— Не — поклати глава тя, — друг път…

Ландо промърмори още няколко думи. Ренате се подвоуми, измъкна се от колата и се върна в кабината. Когато дръпна завесата, той констатира, че краката й изчезнаха един след друг от погледа му.

Избухнаха четири нови светкавици. Ландо запали двигателя и усмихвайки се, погледна към снимките, които тя му подаде. Този път те не показваха лицето й, показваха нещо друго под различни ъгли: пубиса на Ренате. Той доволно ги пъхна в джоба си и се отдели от тротоара.

— Ренате, ако промениш мнението си… Оставям ти колата си. Ключовете ще са на арматурното табло. Ще те чакам в апартамента толкова, колкото е нужно.

Тя не отговори, взе ръката му, стисна я силно и я поднесе към устните си.

Към един сутринта по-възрастните гости се настаниха около масичките. Те нямаха навика да бдят нощем. Химене кършеше ръце, виждайки да се приближава катастрофата. Тя забърза към току-що появилия се Курт.

— Курт, намерихте ли я?

— Не, госпожо, не, нищо не зная… Няма я никъде…

— Боже мой! Какво ще кажа на пастора?

— Не пасторът ме безпокои, а Ренате!

— Какво да правим? Боже, какво да правим?

— Къде е съпругът ви?

— Омер? Не зная. Беше тук преди минута…

— Но това не е нормално! Може би Ренате е болна…

— Но къде? Къде е?

— Ще позвъня в полицията!

— Но… но… всички тези хора?

— Нека всички да минат на масите. Впрочем те и без това са там…

— Ще поискам съвет от пастора.

— Вижте, мадам, той сигурно не държи дъщеря ви в джоба си.

Курт се завъртя на токовете си и почти веднага бе погълнат от група млади хора.

— Е… Къде е жена ти? Огладняхме.

— Плюскайте тогава!

Курт започна да търси Клопе и го откри в дъното на салона в разговор с двама господа на известна възраст. Бегло извинявайки се, младият мъж го дръпна за ръкава.

— Не знам какво става, но Ренате все още я няма!

— Търсихте ли я вкъщи?

— Да. Няма я.

— Какво казва Мануела?

— Не я е виждала от четири часа следобед.

Клопе страдаше от ужасни пулсации в челюстите. За момент дори помисли, че Волпоне е извършил нов атентат.

— Трябва да се обадим в полицията — предложи банкерът.

Докато неговата личност или честта му беше прицелна точка, той не желаеше да намесва полицията в личните си драми, които бяха продължение на банковите му дела. Волпоне беше отишъл твърде далеч: толкова по-зле, ако се разразеше скандал, Омер твърде дълго бе чакал.

— Телефонирайте незабавно в Дирекцията на кантоналната полиция. Потърсете лейтенант Фриц Блеш. Да нареди за незабавното й издирване.

Преди Курт да успее да се измъкне, върху главите им се изсипа Химене. По лицето й се четеше страх, но тя намираше начин механично да се усмихва и да изпраща въздушни целувки на тези от гостите, които я поздравяваха с обич.

— Какво става? Къде е Ренате? Какво решихте?

— Успокой се — намеси се Омер. — Курт ще предупреди полицията.

— Но, Омер… Какво ще стане с тези хора?

Тя сочеше двете стотици гости във вечерно облекло, с чаши в ръка, разделени на групи, между които започваше да се оформя някакъв шум, приличащ на нетърпение.

— Неприятности ли имате? — намеси се учтиво Йозеф Хайнц, бащата на Курт. На десет сантиметра зад него като сянка го следваше Уте.

— Няма нищо, татко. Всичко е наред. Отведи мама да седне…

Курт срещна пълния с укор поглед на майка си, сякаш той бе виновен за отсъствието на годеницата си.

— Вашият син има право, мадам Хайнц! Седнете на масичката… Ще поръчам да ви сервират вечерята.

— Все още не съм имал удоволствието да се срещна с Ренате — каза Йозеф Хайнц.

— Виж какво, татко, аз също не съм я виждал! Сега не е моментът за упреци! Отивай да седнеш!

— Още ли не е дошла годеницата ти? — запита с мъчително и отчаяно изражение на лицето Уте.

Курт изведнъж намрази зелената й рокля.

Химене докопа минаващия метрдотел.

— Нека веднага да сервират вечерята!

Някои зевзеци, претендирайки, че декорът наоколо им е докарал морска болест, лягаха по гръб, предварително обърнали много чаши шампанско, гледаха към висящите от тавана — под мебели сред стърчащите от пода — таван полилеи. Една камбанка обяви часа за вечеря. Започна нашествие към масичките, където картонени табли очакваха гостите. Първите, които прочетоха менюто, избухнаха в смях, мислейки, че печатарят е сбъркал, като е обърнал обратно реда за поднасяне на ястията. Но сервитьорите вече разнасяха таблите с димящото кафе и бутилките с отлежало шампанско.