Джеймс Чейс - Не я дразни

— Причините могат да бъдат най-различни — отвърна все така предпазливо Арчър. — Не бих могъл да се произнеса, без да съм запознат с детайлите на проведените преговори.

— Проклети адвокати! — ухили се Патерсън и изпусна гъст облак дим от пурата си. — Никога не отговарят с да или не! — наведе се напред и размаха пурата си под носа на Арчър: — Сега ще ти кажа нещо важно, мой човек. Утре сутринта Ед заминава за Саудитска Арабия. Тамошните шалвари са фрашкани с мангизи, пред тях иранците са направо бедняци! Ще ги поизстискаме малко, и толкоз! Искаш ли да заминеш с него и да следиш за юридическата страна на въпроса?

Арчър си представи какво трябва да направи Шапило, за да се докопа до някой от важните фактори в Саудитска Арабия и да му пробута успешно киселата ябълка, наречена „Синьо небе“. Това му се видя толкова абсурдно, че за малко не избухна в смях. Но после се сети за стоте долара седмично, направи се, че размисля, и бавно кимна с глава.

— Да, бих придружил господин Шапило… — вдигна глава и решително погледна сипаничавото лице насреща си: — Но не за сто долара седмично, господин Патерсън!

— Че кой ти е казал такова нещо? — присви очи онзи. — Поемам всички разноски по пътуването, плюс два процента от общата сума, ако ми донесеш подписан договор. Това са доста пари, Арчър!

Господи, нима цял живот ще слушам едно и също, въздъхна в себе си Арчър. Все тлъсти проценти, все милиони долари!

— А разполагате ли с необходимите хора, които да осигурят преговори с висши правителствени служители? — попита на глас той.

Патерсън опразни чашата си и погледна към Шапило:

— Ед?

Шапило разглеждаше ноктите си.

— Всъщност, не… — бавно отвърна той. — Тукашните им дипломати са изключително трудни… Мисля, че на място ще постигнем много повече от контактите с посолството…

— Прав си — кимна Патерсън. — Заминавайте и се залавяйте за работа — докосна празната чаша пред себе си и добави: — Поръчай ми още едно, Ед.

Докато Шапило щракаше с пръсти, Арчър получи възможност да обмисли набързо положението. В крайна сметка ще получи едно безплатно пътуване до Близкия изток, което не беше чак толкова лошо. Кой знае? Там може би ще изскочи нещо добро. Ще зареже Ед и ще поостане. Кой знае?

Келнерът донесе питието на Патерсън, едновременно с това в дъното на коридора настъпи някакво раздвижване. Пред асансьора се изправи една дама, следвана на почтително разстояние от двама официално облечени мъже и заместник-директора на хотела.

Процесията завършваха две униформени пикола, които тикаха колички със скъпи дори на външен вид куфари.

Арчър позна жената и сърцето му прескочи един такт.

Та това е Хелга Ролф, по дяволите!

Не беше я виждал откакто напразно се бе опитал да я изнуди, за да прикрие онази далавера с австралийските акции. Механично прикри лицето си с длан, никак не желаеше да бъде разпознат.

Жегнат от завист, той изгледа високата й фигура, която бавно пристъпи към асансьора. Изглежда великолепно, да я вземат мътните! Облечена в бежово палто от мек плат, вдигнала високо русокосата си глава, Хелга Ролф излъчваше самоувереност, която само богатството може да роди.

Двамата й придружители поддържаха почтителна дистанция. По-високият се наведе да прошепне нещо на ухото й, по-ниският притеснено пристъпваше от крак на крак.

Процесията влезе в просторната кабинка на асансьора и коридорът опустя.

— Ей това се казва мадама! — промърмори с уважение в гласа Патерсън. — Коя ли е?

Сега е моментът да му взема акъла на този вулгарен тип, помисли си Арчър.

— Казва се Хелга Ролф — небрежно подхвърли той.

— Ролф ли? — изгледа го продължително Патерсън. — Имаш предвид ОНЗИ Ролф? Царят на електрониката?

— Да — кимна Арчър и отпи глътка мартини. — Но той почина преди няколко месеца. Сега Хелга ръководи корпорацията и очевидно се справя добре… — каза го с небрежен тон и това накара другия да се опули насреща му.

— А онези типове с нея?

Арчър се облегна назад и извади пакетчето „Голоаз“.

— Я махни тези боклуци и запали нещо качествено! — промърмори Патерсън и разтвори метална кутия с пури под носа му.

— Благодаря — кимна Арчър и си взе една пура. — По-високият се казва Стенли Уинбърн и е директор на юридическия отдел на корпорацията — поясни той. — Ниският дебелак е вицепрезидентът Фредерик Ломън — запали пурата и изпусна гъст облак дим. — По моя преценка корпорацията струва около един милиард долара… А личното състояние на Хелга зная със сигурност — то надхвърля сто милиона долара.