Робин Кук - Треска

— За какво ти е това? — добродушно попита продавачът.

— За патици — отговори Чарлз с тон, с който се надяваше да обезкуражи всеки по нататъшен разговор.

— Мисля, че сачми калибър четири или пет ще бъдат по-добри — посъветва продавачът.

— Искам калибър две — лаконично отговори Чарлз.

— Знаете, че не е сезонът за патици — каза продавачът.

— Да, зная — каза Чарлз.

Чарлз плати за пълнителите с нова стодоларова банкнота.

Обратно в колата, той се запровира през тесните бостънски улици. Тръгна по пътя, по който беше дошъл, и направи третото си спиране на ъгъла на „Чарлз“ и „Кеймбридж стрийт“. Без да се интересува от последиците, изтегли колата по средата на островчето за безопасност и я паркира там, точно под сградата на МБТА. Отново я остави със светнати мигачи.

Изтича в голямата, двадесет и четири етажна сграда на аптеката, стратегически разположена в сянката на Обществената болница на Масачузетс. Въпреки че беше посещавал това място само по времето на частната си практика, все пак го познаваха и се обърнаха към него по име.

— Налага се да попълня докторската си чанта — каза Чарлз, след като беше помолил за няколко от празните бланки за рецепти на магазина. Чарлз попълни рецепти за морфин, „Демерол“, „Компазин“, „Ксилокаин“, спринцовки, пластмасови тръбички за системи, разтвори за венозно преливане, „Бенадрил“, „Епинефрин“, „Преднизон“, „Перкодан“ и ампули валиум.

Аптекарят взе рецептите и подсвирна:

— Боже мой, какво носите със себе си, куфар?

Чарлз кратко се изсмя, за да покаже, че оценява шегата и плати със стодоларова банкнота.

Като махна квитанцията за глоба от чистачката за неправилно паркиране, той влезе в колата и се промъкна в колоната на уличното движение. Отново пресече река Чарлз, като зави наляво по „Мемориал драйв“. Минавайки край Уайнбъргър, той продължи към „Харвард скуеър“, паркира на един паркинг — като внимаваше колата да е пред погледа на пазача — и забърза към 13, „Братъл стрийт“. Взе стълбите на бегом и почука на вратата на Уейн Томас.

Очите на младия адвокат блеснаха, когато Чарлз му подаде пет нови стодоларови банкноти.

— Човече, ще получиш най-добрите услуги, които могат да се купят с пари — каза Уейн.

После каза на Чарлз, че е успял да постигне насрочване на спешно гледане на делото във връзка с иска за затваряне на фабриката „Рисайкъл Лтд“.

Чарлз напусна кантората на адвоката и продължи пеша през следващия квартал, до едно от бюрата на „Херц Рент-а-кар“. Нае най-голямата товарна кола, с която разполагаха. Докараха му колата и Чарлз се качи. Премина бавно през „Харвард скуеър“, и стигна до мястото, където беше оставил собствения си автомобил. След като пренесе сачмите и кашона с медикаменти, Чарлз се върна в камиона и подкара към Уайнбъргър. Провери часовника си: беше 16:30 ч. Запита се колко дълго ще се наложи да чака. Знаеше, че скоро ще се стъмни.

Катрин сковано се изправи и протегна. Придвижи се тихичко до мястото, откъдето можеше да се види в огледалото през отворената врата на банята в болничната стая на Мишел. Дори отслабващата следобедна светлина не можеше да прикрие колко ужасно изглеждаше. Синината около окото й от случайния удар на Чарлз се беше разпространила и по долния клепач.

Като извади от чантичката си гребен, както и малко руж и червило, Катрин влезе в банята и бавно затвори вратата. Помисли си, че малко усилия могат да я накарат да се почувства по-добре. Светна флуоресцентната лампа и се погледна още веднъж. Образът в огледалото я сепна. Под суровата изкуствена светлина изглеждаше страшно бледа, което само подчертаваше насиненото й око. Но много по-лош от бледността беше измъченият й, напрегнат вид. В ъглите на устата си видя бръчки, които не бяха там преди.

След като прекара гребена няколко пъти през косата си, Катрин изгаси осветлението. За момент остана в тъмнината. Не можеше да издържа образа си в огледалото нито миг повече. Разстройваше я твърде много и вместо да я накара да се чувства по-добре, идеята леко да се гримира постигна обратен ефект.

Това, че избяга в апартамента на майка си, помогна само в едно — елиминира страха й от гневните избухвания на Чарлз, но не постигна нищо, за да я освободи от агонизиращата несигурност, че може би беше взела неправилно решение за правата на настойничество. Катрин се ужасяваше, че постъпката й можеше да унищожи любовта му към нея, след като целият този кошмар приключи.