Робин Кук - Треска

— Чарлз — каза д-р Ибанез, — опитвам се просто да пробудя чувството ти за отговорност и те моля да отложиш работата по собствените си изследвания, само докато приключиш с проучването на „Кансеран“.

С видимо раздразнение, че на Чарлз може да бъде предоставен втори шанс, д-р Морисън обърна гръб на разговора и се загледа през прозореца навън, към река Чарлз.

— Не е възможно — отсече Чарлз. — При сегашното състояние на дъщеря ми аз се чувствам задължен да продължа работата в моята област, да й помогна.

Д-р Морисън се обърна с доволен, „нали ви казвах, че това ще стане“ израз на лицето.

— И това е, защото смятате, че ще стигнете навреме до откритие, което би могло да помогне на дъщеря ви? — попита изумен д-р Ибанез.

— Възможно е — прие Чарлз.

Д-р Ибанез и д-р Морисън размениха погледи.

Д-р Морисън се загледа пак през прозореца. Мнението му се потвърждаваше.

— Това звучи малко като мания за величие — каза д-р Ибанез. — Е, както казах, не ми оставяте избор. Но като жест на добра воля ще ви бъде заплатено двумесечно обезщетение за освобождаването от длъжност и ще се погрижа медицинската ви осигуровка да се продължи с още тридесет дни. Обаче ще трябва да освободите лабораторията си до два дни. Вече разговаряхме с човек, който ще ви замества и той очаква с такова нетърпение да се залови за работа върху проекта „Кансеран“, с което пък ние очакваме работата да се завърши.

Чарлз гневно изгледа двамата мъже.

— Преди да си тръгна, искам да ви кажа нещо: мисля, че фактът, че фармацевтичната фирма и раковият проучвателен институт се контролират от една и съща компания майка, е престъпление, особено поради това, че изпълнителните директори на двете компании са членове на Управителния съвет на Националния Раков Институт и се самонаграждават с премии. „Кансеран“ е прекрасен пример за това финансово кръвосмешение. Лекарството вероятно е дотолкова токсично, че никога не би могло да бъде използвано върху хора, освен ако изпитанията не продължат да се фалшифицират. И възнамерявам да направя тези факти публично достояние, за да не позволя това да се случи.

— Стига! — изкрещя д-р Ибанез. Стовари юмрук върху бюрото си и във въздуха се разхвърчаха документи. — Що се отнася до статута на Уайнбъргър и потенциалните възможности на „Кансеран“, по-добре не се намесвай. Сега заминавай оттук, преди да съм се отказал от компенсациите, които сме ти предложили.

Чарлз се обърна, за да излезе.

— Мисля, че ще трябва да потърсиш известна помощ от психиатър — предложи Морисън с професионален тон.

Чарлз не успя да потисне детинския си порив и показа пръст на Морисън, преди да излезе от канцеларията на директора, щастлив, че е свободен от института, който вече ненавиждаше.

— Господи! — възкликна д-р Ибанез, след като вратата се затвори. — Какво му е на този човек?

— Неприятно ми е да изтъквам, че ви предупредих — каза д-р Морисън.

Д-р Ибанез потъна в креслото зад бюрото си с цялата тежест, която му позволяваше крехкото му телосложение.

— Никога не съм си мислил, че ще трябва да кажа това, но се страхувам, че Чарлз може да стане опасен.

— Какво смятате, че искаше да каже с това „ще направя фактите публично достояние“? — Д-р Морисън седна, оправяйки внимателно панталона си, за да не се развалят ръбовете.

— Бих искал да зная — каза д-р Ибанез. — Това ме кара да се чувствам неспокоен. Мисля, че той би могъл да нанесе непоправима вреда на проекта „Кансеран“, да не говорим за щетите на самия институт.

— Не зная какво можем да направим — призна д-р Морисън.

— Мисля, че ще можем само да реагираме на предприетите стъпки от страна на Чарлз — каза д-р Ибанез. — Тъй като би било най-добре да го държим настрана от пресата, не смятам за правилно да разгласяваме уволнението му. Ако някой пита, нека просто да казваме, че му е даден неограничен отпуск поради заболяването на дъщеря му.

— Не мисля, че трябва да се споменава дъщеря му — каза д-р Морисън. — Това е точно от онези истории, които допадат на пресата. Може да предизвика обратен ефект и да даде опорна точка на Чарлз.

— Прав си — каза д-р Ибанез. — Просто ще кажем, че е в отпуск.

— А ако Чарлз сам се обърне към пресата? — попита д-р Морисън. — Те биха могли да се вслушат в думите му.

— Все пак мисля, че е съмнително — каза д-р Ибанез. — Той ненавижда журналистите. Но ако отиде при тях, тогава ще трябва действително да го дискредитираме. Можем да поставим под въпрос душевното му състояние. Всъщност, можем да кажем, че тази е причината за освобождаването му. А дори е истина!