Робин Кук - Треска

В началото отговорът от Вашингтон звучеше обещаващ, но после започнаха да го прехвърлят към служители от все по-ниско и по-ниско ниво, докато най-после откриха някой, запознат с въпросите на околната среда. Независимо от съвсем определеното оплакване на Чарлз, сътрудникът строго поддържаше разговора на общи теми. С нещо, което звучеше като подготвена реч, мъжът цели десет минути говори по въпроса колко много се грижи сенаторът по проблемите, свързани с околната среда. Докато чакаше той да направи пауза в пропагандата си, Чарлз видя Питър Морисън да влиза в лабораторията. Затвори телефона, когато сенаторският сътрудник беше по средата на някакво изречение.

Морисън беше влязъл с усмивка на победител, но когато Чарлз се обърна с лице към него, той забеляза, че Чарлз също се усмихваше весело. Усмивката на Морисън изгасна.

Чарлз изпита усещането, че най-после е в състояние да разбере д-р Морисън. Той беше бивш научен работник, който се беше обърнал към административната работа просто като начин, за да спаси собственото си его. Под излъсканата външност той разбра, че все още научният работник беше кралят и по тази причина ненавиждаше факта, че е зависим от способностите и от работата на Чарлз.

— Трябва да се явиш незабавно в канцеларията на директора — каза д-р Морисън. — Не си прави труда да се бръснеш.

Чарлз се изсмя високо на последната реплика, защото знаеше, че беше с цел сериозна обида.

— Невъзможен си, Мартел — ядосано отсече Морисън, като излизаше.

Чарлз се опита да се овладее, преди да тръгне към канцеларията на д-р Ибанез. Знаеше съвсем точно какво ще се случи, но все пак се ужасяваше от близкия сблъсък. Да ходи в стаята на директора вече беше станало ежедневен ритуал. Когато минаваше край тържествените маслени портрети на бивши директори, кимна на някои от тях. А щом стигна до мис Евънс, просто се усмихна и я подмина, без капка внимание към отчаяните й команди да спре. Без да чука, Чарлз нахълта в канцеларията на д-р Ибанез.

Д-р Морисън, който беше се привел над рамото на д-р Ибанез, изправи гръб. Двамата разглеждаха някакви документи. Д-р Ибанез изгледа Чарлз с известно смущение.

— Е? — нападателно каза Чарлз.

Д-р Ибанез погледна към Морисън, който присви рамене. Д-р Ибанез прочисти гърлото си. Явно беше, че би предпочел да е предупреден, за да има време да се подготви психически.

— Изглеждате изморен — притеснен каза д-р Ибанез.

— Благодаря за загрижеността ви — цинично каза Чарлз.

— Д-р Мартел, боя се, че не ни оставихте избор — каза д-р Ибанез, успял да организира мислите си.

— О? — запита Чарлз, като че ли не знаеше за какво става въпрос.

— Да — каза д-р Ибанез. — Както ви предупредих вчера и съгласно желанието на борда на директорите, вие сте освободен от института Уайнбъргър.

Чарлз изпита смесица на гняв и тревога. Този стар кошмар, че ще го изхвърлят от мястото му, накрая се беше превърнал от фантазия към факт. Внимателно прикривайки всичките си чувства, Чарлз кимна, за да покаже, че е чул и се обърна, за да излезе.

— Само минута, д-р Мартел — извика д-р Ибанез, изправяйки се зад бюрото си.

Чарлз се обърна.

— Още не съм свършил — каза д-р Ибанез.

Чарлз изгледа двамата мъже, питайки се дали иска да остане, или не. Те повече нямаха власт над него.

— За ваше собствено добро, Чарлз — каза д-р Ибанез. — Мисля, че в бъдеще ще разберете, че имате известни правни задължения към института, който ви поддържа. Беше ви дадена почти пълна свобода, за да преследвате собствените си интереси, но трябва да осъзнаете, че дължите нещо в замяна.

— Може би — каза Чарлз. Той не считаше, че д-р Ибанез таи същите лоши чувства, както д-р Морисън.

— Например — каза д-р Ибанез, — беше доведено до нашето знание, че имате оплакване към „Рисайкъл Лтд“.

Любопитството на Чарлз се възбуди.

— Мисля, че не би трябвало да забравяте — продължи д-р Ибанез, че „Рисайкъл“ и Уайнбъргър са дъщерни фирми на една и съща компания — „Бруър Кемикълс“. Имайки предвид тази връзка, не бих предположил, че сте в състояние да направите публични оплаквания. Ако има проблем, той трябва да се постави вътре в компанията и тихо да се намери решението му. Така е в бизнеса.

— От „Рисайкъл“ изхвърлят бензол в реката, която тече край къщата ми — гневно отговори Чарлз. — И в резултат на това, дъщеря ми е на смъртно легло от левкемия.

— Обвинение от този род е недоказуемо и безотговорно — каза д-р Морисън.

Заслепен от внезапен гняв, Чарлз импулсивно пристъпи към Морисън, но после си спомни къде се намира. Освен това, не беше в природата му да си служи с физическа сила.