Робин Кук - Треска

За да е напълно сигурен, Чарлз изчака до седем без двадесет, преди да включи двигателя. Пусна светлините, зави откъм задната страна на сградата, мина надолу по алеята за товарни коли и спря на заден до входа на склада. Излезе от колата, изкачи стълбите до площадката и натисна звънеца. Докато чакаше да му отговорят, той изпита първата вълна на съмнение за това, което вършеше. Знаеше, че следващите няколко минути ще бъдат решаващи. За първи път в живота си Чарлз разчиташе на немарливост.

Малкият високоговорител над вратата изпука. Над телевизионната камера, монтирана на вратата, започна да премигва червена лампичка.

— Да? — каза един глас.

— Тук е д-р Мартел! — каза Чарлз, вдигайки ръка пред камерата. — Трябва да взема някои съоръжения.

След няколко минути металната врата изскърца, след това започна бавно да се повдига, разкривайки гола, циментирана товарна площадка. Дълга редица от наскоро пристигнали кашони беше грижливо подредена отляво. В задния край на площадката се отвори една вътрешна врата и от нея излезе Честър-Уилис, един от двамата пазачи от нощната охрана. Той беше седемдесет и две годишен негър, пенсиониран след работа в града, който обичаше да казва, че може да си гледа телевизия и в къщи, но в Уайнбъргър му плащаха за това. Чарлз знаеше, че истинската причина, поради която работеше, беше, че помага за издръжката на един от внуците си в медицинското училище.

През годините Чарлз си беше създал навик да работи до късно вечер, поне преди Чък да стане студент на редовно обучение в Нортийстърн, и в резултат на това, беше се сприятелил със служителите от нощната охрана.

— Пак ли работите нощем? — попита Честър.

— Налага се — каза Чарлз. — Правим една съвместна разработка с МИТ и трябва да пренеса част от моята апаратура. Не смея да поверя тази работа на друг.

— И не ви обвинявам за това — каза Честър.

Чарлз въздъхна облекчено. От охраната не знаеха, че е уволнен.

Вземайки по-голямата от двете товарни колички от склада, Чарлз се върна в лабораторията си. С радост установи, че нищо не е докосвано след излизането му, особено заключения шкаф с дневниците и химикалите му. Работейки трескаво, Чарлз демонтира по-голямата част от апаратурата си и започна да я товари на количката. Трябваха му осем курса, при известна помощ от страна на Честър и Джовани, за да откара всичко, което искаше от лабораторията и да го стовари в средата на склада.

Последното, което донесе от лабораторията, беше стъкленицата с антигена на Мишел, която беше оставил в хладилника. Постави я внимателно в изолирана, пълна с лед кутия. Не знаеше каква е химическата му стабилност и не искаше да поема рискове.

Преди да тръгне, Чарлз имаше още една задача. Връщайки се в лабораторията, той намери един подготвителен бръснач, който се използваше за опериране на животни. С бръснача и парче тоалетен сапун в ръка, той отиде в тоалетната и махна порасналата за ден и половина брада. Когато свърши, се огледа във високото човешки ръст огледало. Среса и косата си, оправи връзката и пристегна както трябва ризата в панталона си. Учудващо, обаче изглеждаше доста нормално. На път за склада спря в общата гардеробна и взе дълга, бяла лабораторна престилка.

Когато отново излезе навън, натисна още веднъж звънеца и по радиовръзката благодари на двамата пазачи за оказаната помощ. Качвайки се в кабината на камиона, усети известно чувство за вина, затова, че се беше възползвал от приятелството на нощната стража.

Пътуването до Педиатричната болница мина без проблеми. На практика нямаше улично движение и суровият студ беше накарал повечето хора да си останат в къщи. Като си даде сметка за стойността на апаратурата в камиона, Чарлз не беше много склонен да паркира на улицата. Обаче вкарването в гаража за паркиране щеше да означава невъзможност за осигуряване на бързо излизане, ако такова се наложеше. След известни размишления той все пак се спря на гаража. Защото ако го ограбеха, целият план пропадаше. В този случай просто трябваше да внимава бързото излизане да не се налага.

Чарлз паркира така, че да има видимост от будката на пазача и провери повторно всички врати, за да е сигурен, че са заключени. Беше оставил нарочно коженото си яке в кабината и сега облече бялата престилка. Тя не го предпазваше особено от студа, затова бързо изтича към болницата и влезе през оживения вход за спешни случаи.

Спирайки пред регистратурата, Чарлз прекъсна разговора на един изненадан служител, за да го попита на кой етаж е рентгенът. Той му отговори, че е на „Андерсън 2“. Чарлз благодари и мина през двойната врата, за да влезе в същинската болница. Мина край един пазач от охраната и кимна. Пазачът се усмихна в отговор.