Робин Кук - Непрогледност

Не можеше да скрие сарказма в гласа си. Очевидно беше разочарован.

— Моята „серия“ се удвои — каза Лори. — Вече има дванадесет случая, не шест.

— Интересно — рече Лу безразлично.

— Надявах се, че знаеш някакъв начин да предупредим обществеността — каза Лори. — Ще бъдем залети от такива случаи, ако не направим нещо, и то бързо.

— И какво очакваш да направим? — запита Лу. — Да публикуваме обява в „Уолстрийт Джърнъл“: „Юпита, не се докосвайте до наркотиците!“.

— Говоря ти сериозно — каза Лори. — Това наистина ме тревожи.

Лу въздъхна. Извади цигара и я запали.

— Толкова ли не можеш да не пушиш? — попита го Лори. — Ще остана само няколко минути.

— Божичко! — озъби се лейтенантът. — Това си е моят кабинет.

— Тогава, моля те, опитай се да духаш дима встрани — рече Лори.

— Пак те питам — додаде Лу. — Какво очакваш да сторя? Сигурно си имала нещо предвид, щом си си направила труда да дойдеш чак дотук.

— Не, нищо определено — призна Лори. — Просто си мислех, че полицейският отдел за борба с наркотиците сигурно има някакъв начин да предупреди обществеността. Не може ли да даде съобщение за печата?

— Защо не го направите от Службата по съдебна медицина? — поинтересува се Лу. — Работата на полицията е да арестува хора с наркотици, а не да им помага.

— Засега шефът отказва да се обвързва. Сигурна съм, че все някога ще го направи, но дотогава ще умират хора.

Лу дръпна от цигарата и издуха дима през рамо.

— А останалите съдебни лекари? И те ли като теб са убедени, че става дума за вълна от мъртви юпита?

— Не съм правила допитване — отвърна Лори.

— Не ти ли се струва, че реагираш емоционално заради брат си? — подхвърли Лу.

Лори се вбеси.

— Не съм дошла тук, за да си играеш на психолог аматьор. Но понеже отвори дума, разбира се, че реагирам емоционално. Знам какво е заради наркотиците да загубиш любим човек. Ала подобно съпреживяване ми помага в работата. Може би ако срещахме повече разбиране у капнали от умора полицаи като теб, ние, лекарите от държавните болници, щяхме да спасяваме хора, вместо да пребъркваме джобовете на трупове.

Лу запази спокойствие.

— Честно казано, доктор Монтгомъри, за мен ще бъде удоволствие да спасявам живота на хората. Всъщност правя тъкмо това. Ала ако не ми представите доказателства за великата си теория за замърсителя, в отдела за борба с наркотиците просто ще ми се изсмеят в лицето и ще ме пратят да си гледам убийствата.

— Нищо ли не можеш да направиш?

— Аз? Лейтенантът от отдел „Убийства“? — Лу беше вбесен, но знаеше, че Лори е искрено загрижена. — Защо не идеш при журналистите?

— Не мога — отвърна Лори. — Ако се обърна към тях зад гърба на Бингам, ще ми изстине мястото. Вече ми вдига пара. А ти?

— Аз ли? — възкликна изненадан Лу. — Лейтенант от отдел „Убийства“ изведнъж проявява интерес към смъртни случаи, предизвикани от свръхдоза! Ще ме питат за имената и откъде съм ги научил и ще трябва да им кажа, че от теб. Освен това шефовете ще има да се чудят защо съм седнал да се занимавам с наркоманите, а не с масовите убийства, извършени от гангстери. Не, аз не мога. Ако се обърна към журналистите, сигурно и моето място ще изстине.

— Защо не поговориш с отдела за борба с наркотиците? — попита Лори.

— Хрумна ми нещо — рече Лу. — Какво ще кажеш за твоя приятел, доктора. Естествено е един лекар да се интересува от такива проблеми. Освен това май е от тежкарите с тази лимузина и лъскав кабинет.

— Джордан не ми е приятел — възрази Лори. — Той ми е познат. Откъде знаеш за кабинета му?

— Днес следобед ходих при него — отвърна Лу.

— Защо? — попита Лори.

— Искаш да знаеш истината или това, което си казах? — рече Лу.

— И двете — каза Лори.

— Исках да го разпитам за неговия пациент, Пол Серино — поясни Лу. — И за секретарката му, дето й видяха сметката. Но бях и любопитен да го видя. И ако те интересува мнението ми, той е мръсник.

— Не ме интересува мнението ти — озъби се Лори.

— Умът ми не го побира — продължи настоятелно Лу — какво намираш в този съмнителен, надут, суетен нехранимайко. Никога не съм виждал такъв лекарски кабинет. И лимузината… моля ти се! Тоя сигурно смъква по десет кожи от пациентите си. Ще прощаваш! Но какво те привлича у нето? Парите ли?

— Не! — възмути се Лори. — И понеже заговори за пари, обадих се във вашия отдел „Кадри“…

— Чух — прекъсна я Лу. — Е, сега сигурно ще спиш по-спокойно, нали спипа някакъв си нещастен патрулен полицай, който просто иска да изучи децата си. Ей на това му се вика морал! Сега извинявай, но отивам във Форест Хилс, за да се опитам да разкрия някое истинско престъпление.