Робин Кук - Непрогледност

— И са го умъртвили с него ли? — запита Кевин. Засега не виждаше нищо особено.

— Не! — отвърна Дик. — С троакара. Аспираторът е бил пуснат. Хлапето сякаш бе балсамирано живо.

— Уф! — каза Пол, очевидно впечатлен. — Наистина странно. Напомня ми за оня случай…

— Доктор Монтгомъри! — извика някой.

Лори се обърна. Пред нея стоеше Бингам.

— Май трябва да обсъдим с вас нещо друго — каза той.

Лори почувства как стомахът й се свива. Чудеше се какво ли е сбъркала пак.

— При мен дойде доктор Де Врийс — продължи Бингам. — Оплака се, че непрекъснато ходите при него в лабораторията и му досаждате за някакви резултати. Зная, че ги бързате, но не чакате само вие. Де Врийс е затънал до гуша в работа. Излишно е да ви го казвам. Но не разчитайте на специално отношение. Ще чакате като всички останали. Ще ви бъда благодарен, ако не тормозите повече доктор Де Врийс. Ясно ли е?

На Лори й беше на езика да каже, че Де Врийс по доста идиотски начин крънка още средства, но Бингам се бе обърнал. Още не бе обмислила това мъмрене, третото й от четири дни насам, когато Бингам откри съвещанието.

Започна както обикновено, обобщи статистиката от предишната седмица, след това направи кратко съобщение по убийството в Сентръл Парк, тъй като то беше отразено доста широко в печата. Отново отхвърли обвиненията на средствата за масово осведомяване, че съдебните лекари неправилно са подходили към случая. Приключи, като посъветва всички да не изказват лично мнение.

Лори бе сигурна, че последната забележка е насочена към нея. Кой друг от съдебните лекари бе изказал мнение?

След Бингам Калвин говори по административни въпроси и обърна особено внимание на това, че окастреният от кметството бюджет на Службата се отразява на работата. Кажи-речи, всяка седмица биваха съкращавани или премахвани някои дейности.

Подир Калвин думата взеха шефовете на районните служби. Някои от присъстващите се прозяваха, други задрямаха.

След като директорите на районите приключиха, думата бе предоставена на лекарите. Дик Кацънбърг описа няколко случая, включително и доста зловещия от погребалното бюро в Куинс.

Щом той свърши, Лори се прокашля и също взе думата. Описа своите шест случая на смърт от свръхдоза възможно най-сбито, като наблегна на обществените различия, които ги открояваха сред обичайните случаи на смърт от свръхдоза. Изтъкна, че починалите са несемейни юпита 4 4 Така наричат в САЩ младите специалисти и бизнесмени, наложили се в своята професия и водещи материално осигурен живот. — Б.пр. , чиято наркомания е изненадала и приятелите, и близките им. Обясни, че е инжектиран главно кокаин, който обаче не е бил смесен с хероин.

— Безпокоя се — каза Лори, като избягваше да гледа Бингам, — че това е началото на поредица от смъртни случаи, предизвикани от свръхдози. Подозирам, че се дължат на замърсител в наркотика, но досега не сме открили такъв. Молбата ми е, ако попаднете на случаи като тези, да ми ги изпратите.

— И аз имах четири такива случая през последните няколко седмици — каза Дик, когато Лори свърши. — Тъй като срещаме толкова много случаи на смърт от свръхдоза и отравяне, не обърнах особено внимание на общественото положение на жертвите. Но понеже отвори дума за това, и четиримата, струва ми се, бяха преуспели. Трима бяха приели кокаина венозно, четвъртият — орално.

— Орално ли? — повтори някой с изненада. — Свръхдоза кокаин, приета орално? Доста необичайно. Обикновено се среща само при наркотрафикантите, пренасящи от Южна Америка опиата в презервативи, които се късат.

— Наркоманите са непредвидими — рече Дик. — Единият от мъртвите, с които се занимавах, беше намерен в хладилника. Явно му е станало толкова горещо, че се е напъхал вътре, за да му олекне.

— Един от моите също беше влязъл в хладилника — каза Лори.

— И аз имах един такъв — обади се Джим Бенет, шефът на Службата по съдебна медицина в Бруклин. — Сега се сещам за още един, който беше изтичал на улицата съвсем гол, преди да припадне и да умре. Беше нагълтал наркотика, но едва след като се бе опитал да си го вкара венозно.

— Пак ли става въпрос за преуспели хора, каквито рядко срещаме в статистиката за смърт от свръхдоза? — попита Лори.

— Определено — отвърна Джим. — Мъжът, изтичал на улицата, бил преуспяващ адвокат. А семействата и в двата случая се кълнат, че покойниците не са вземали наркотици.

Лори погледна Маргарет Хауптман, която завеждаше Службата в Сатън Айлънд.