Филип Шелби - Опасни муцуни

Холис поклати глава.

Той посегна към бийпъра 11 11 Бийпър — вид пейджър. — Б.ред. , окачен на колана му, а после се приближи към телевизора, за да провери сигналите от сензорите край оградата. Накрая натисна бутона на бийпъра и прекъсна звуковия сигнал. Системата работеше безупречно.

Кроуфорд бавно отпусна пистолета и свали пончото от раменете си.

— Какво се е случило, Холис?

Тя му подаде списанието.

— Майстора купи този брой от един павилион на летище „Шарл дьо Гол“, малко преди да вземем полета за Ню Йорк. Прочете го в самолета, преди да заспи. По-късно списанието се изхлузи от джоба на облегалката пред него и аз го взех… заради снимките от остров Капри. — Холис млъкна, за да си поеме дъх. — Но този отпечатък от пръст, ето тук… той не е от мен. Освен това съвсем ясно си спомням, че той се бе зачел точно в тази статия. А сега погледни снимките…

Кроуфорд набързо прегледа статията. На датски език той четеше със запъване, но най-важното беше едрият отпечатък от пръст върху една от фотографиите, може би от палеца на Майстора.

Но той въобще не обърна внимание на персонажите върху снимките, въпреки майсторството на фоторепортерите, докато не чу зад гърба си нейния глас:

— Това не е ли Балантайн? Нима той ще е мишената на Майстора?…

Изрече го с такава увереност, че той усети как нещо в гърдите му потрепна.

— Хм — замисли се Кроуфорд. — Не е изключено Майстора да е купил този брой на списанието, защото някой му е наредил да запомни снимките в него. Защото на тях е имало нещо съществено важно за него. При това не е рискувал, понеже е знаел, че не можеш да четеш на датски. От репортажа е научил всичко, което му е било нужно, след което е трябвало да изхвърли списанието в контейнерите за смет в чакалнята на летището.

— Но по случайност списанието се изхлузи на пода, а той не го е забеляза след кацането на „Кенеди“.

Кроуфорд кимна.

— Но след като е разбрал, че списанието не в джоба на сакото му, веднага се е запитал къде може да е останало. И тогава вероятно се е досетил, че ти си го взела. А това вече създава ненужен риск за мисията му: ти си видяла в какво се е зачел по време на полета и не е изключено да си се добрала до истината.

— Затова ли е решил да ни преследва? — ахна Холис. — Защото е допуснал грешка, незначителна на пръв поглед, но все пак криеща опасности.

— Подозирал е, че ще ми съобщиш какво знаеш, а аз, ако се окажа достатъчно проницателен, ще взема мерки, които да попречат на плановете му и…

— … и тогава е решил да ни открие и да ни унищожи! — прекъсна го тя.

Инстинктивно Холис пристъпи по-близо към него, търсеща закрила, едва сега осъзнала какво я заплашва.

— Но това… това означава, че той неминуемо ще ни търси, каквото и да му струва това?

Кроуфорд посочи към страницата на списанието.

— Но времето му доста е ограничено.

— Защо?

— Защото мис и мистър Балантайн ще останат в Ню Йорк само няколко дни. Не му остана много време, за да я направи вдовица.

Майстора никак не беше доволен, че няма да може да отиде на благотворителната вечер в „Четирите сезона“. Но поне щеше да присъства на финалната сцена, и то на почетно място, в средата на първия ред.

Той бе оставил наетия под наем джип „Рейндж Роувър“ в гаража на сградата на Уест Енд авеню — в която бе отседнал. В жабката го очакваше пътната карта на целия щат. Пътуването до графство Уестчестър в проливния дъжд, въпреки затихналото движение по магистралата, му бе отнело малко повече от един час.

Веднага след като се добра до целта, той на два пъти обиколи цялото имение — с малка скорост, но без да спира. Разбира се, въобще не му хрумна да провери колко са надеждни мерките за сигурност откъм фасадата на сградата. Опитният вълк единак душеше за нещо съвсем друго и това му отне още двадесет минути.

Общинската мера — или както и да го наричаха този пуст парцел — едва се виждаше в мрака, затова той се принуди да изключи фаровете. Но трябваше да бъде много внимателен, защото имаше доста дълбоки и коварни дупки край пътя, пълни с дъждовна вода. Той вече бе забелязал няколко пътеки с дълбоки коловози, водещи към къщата, със следи от селскостопански машини. Потегли по първата, която му попадна пред погледа. Ориентираше се с помощта на късите фарове, но му пречеше непрестанното клатушкане на джипа по изровения черен път.

След четвърт час Майстора вече бе стигнал откъм задната страна на къщата. Насочи джипа към потока и там спря, в подножието на ниския хълм. Обърна колата с фаровете назад и пое към къщата. Леденостудените дъждовни струи забавяха хода му. След малко наближи една скала, но няколко крачки по-нататък се спря, усетил, че пред него има скална цепнатина, чиято дълбочина не му беше известна. Още по-напред се издигаха храсталаци, а зад тях — повалени дървета, които го усъмниха. Дърветата не бяха толкова високи, че да бъдат повалени от вятъра, нито пък изсъхнали, за да бъдат отсечени за огрев. Замисли се дали не е възможно тук да се крие някакъв капан.