Филип Шелби - Опасни муцуни

— Използвала ли си някога поне едно от тези оръжия? — попита я Кроуфорд.

Отрицателният отговор бе толкова ясно изписан на лицето й, че той веднага млъкна. Отвори шкафа, извади един автомат, постави пълнителя и се обърна.

Холис неусетно дори за себе си пристъпи към шкафа. Ръката й сякаш сама се протегна към големия, но неочаквано лек „Зиг Зауер“. Стисна го, отиде до плота и се взря в мишената в отдалечения край на тунела — лист хартия с човешки силует, с червена точка вместо сърце.

— Зареден ли е? — полюбопитства Холис.

— Само трябва да свалиш предпазителя.

Той пристъпи към нея, за да й помогне, но тя вече бе нагласила пръста си върху спусъка.

— А аз си мислех, че никога не си докосвала оръжие.

— Не съм ти казвала това. Просто не отговорих на въпроса ти. Зная как се борави с пистолет. Нали прекарах шест години в Айдахо. Там всеки умее да стреля. Доусън Уайли се погрижи да ме научи.

Холис постави на ушите си двата оранжеви шумозаглушителя, после леко разтвори ходилата си. Приклекна и стисна пистолета с две ръце, с лявата китка обхвана дясната. Затвори лявото си око и се прицели в мишената. Накрая бавно издиша въздуха от дробовете си и едва тогава натисна спусъка.

Един изстрел. Втори. Трети. С равномерни паузи. Пистолетът послушно изпращаше куршумите към мишената.

Накрая Холис остави оръжието на плота, смъкна шумозаглушителите и погледна към Кроуфорд.

— Ще провериш ли резултата? — попита той.

— По-късно. Сбърках ли нещо?

— Малко си по-бърза със спусъка, отколкото е необходимо. Мислиш си, че си напълно готова за изстрела, но всъщност нагласяш мерника в последната секунда. Пръстът ти трябва да е съвсем лек, свободен, както при обелване кората на портокал.

Холис кимна, отново постави шумозаглушителите и стреля три пъти. После пусна още една серия от три куршума, после още една… както при обелване кората на портокал … Спря се едва когато усети ръката на Кроуфорд върху рамото си. Той се отдръпна и натисна бутона за макарата. С каменно изражение Холис изчака листа с мишената да се приближи.

Кроуфорд пристъпи огневата линия с маркер в ръка. Размерите на черния силует се оказаха малко по-големи от неговите.

Той очерта кръгчета около трите накъсани дупки в хартията, и трите в лявото рамо на човешката фигура.

— Тези са от първата серия.

Маркерът се насочи към долната половина на фигурата, някъде към корема, където хартията бе пробита на шест места.

— От следващите две серии.

Накрая той очерта по една дупка в горната част на гръдната кухина, на гръдната кост и в сърцето.

— Това е последната ти серия, най-успешната. — Обърна се към нея и я изгледа с любопитство: — От колко време не си стреляла?

— От години.

— Тогава излиза, че си доста надарена.

Холис го изгледа недоволно, като че ли от устните му се бе изплъзнала псувня. Завъртя се и пое към стълбата.

— Не си мисли, че само твоята участ е такава — извика той след нея.

Тя мигом се обърна.

— Какво каза?

Той се поколеба.

— Преди много години едно друго момиче също загуби баща си в Париж, точно като теб. Той бе убит от снайперист, когото не са успели да заловят и до днес.

Холис го изгледа смаяно.

— Не… Не може да бъде! В посолството ни разказаха за всички инциденти с американци в Париж. Спомням си за пет или шест автомобилни катастрофи, за сърдечни пристъпи, но не и за убийства.

— Защото си работила само във визовия отдел. На маловажни чиновници като теб се полага само ограничен достъп до секретната информация.

Смаяната жена пристъпи към него с подкосени крака.

— Коя е тя?

— Холънд Тайло. Сега работи в специалните служби, към охраната на Белия дом.

— Сигурен ли си, че това също е било дело на Майстора?

— Той е използвал специално изработен снайпер. Дори и куршумите са били допълнително обработени. За да се постигне висока точност и да се гарантира смъртта на жертвата. Но вътре в цевта има тънък нарез, който оставя миниатюрни бразди по всеки изстрелян куршум. Тези бразди са толкова характерни за всяко оръжие, че го издават така, както отпечатъците от пръстите издават престъпника. Такива бразди бяха открити и по куршума, причинил смъртта на бащата на Тайло.

Кроуфорд я погледна замислено.

— Когато се справим с Майстора, ще те запозная с Холънд Тайло. И тогава ще й съобщиш, че вече няма защо да сънува безличен образ, размит като сиво петно.

Микробусът, подобен на използваните от ФБР, се насочи на североизток. Чистачките му „пърхаха“ неуморно — като криле на птица, заключена в клетка. Фаровете на насрещните коли осветяваха едрите букви, изписани по дългата стена на микробуса: „СПЕШНИ ЕЛ. РЕМОНТИ — ДЕНОНОЩНО ДЕЖУРСТВО“. Електротехниците от аварийните служби шетаха навсякъде, по всяко време на денонощието. Така че тяхната поява никъде не събуждаше подозрения.