Филип Шелби - Опасни муцуни

Сред оглушителни ръкопляскания, свиркания и викове Клаудия Балантайн отново се настани на креслото си. Джейкъб забеляза, че се навлажниха очите дори на закоравелите репортери, отдавна забравили значението на думата „състрадание“.

— По дяволите, толкова възторжена тълпа не помня от кампанията на Джон Фицджералд Кенеди — процеди през зъби Калабрезе. — Нея трябваше да изберат за президент.

— Точно така, млади човече — намеси се старата дама. — Но няма ли да благоволите да млъкнете и да оставите другите да слушат?

Най-после дойде редът на Робърт Балантайн. Той хвърли бегъл поглед към водещия, който вече бе обявил, че ще говори кандидатът, но вместо да се наведе към микрофона, Балантайн неочаквано се приближи към съпругата си и я целуна. Новият изблик на овации секна едва когато кандидатът за Белия дом се изкачи на подиума.

— Току-що чухте моята обожавана съпруга. Тя изрече всичко, което се бях приготвил да ви кажа — започна той сред всеобщия смях. — За мен тази вечер е нещо повече от една среща, посветена на благотворителната ни мисия. Надявам се да видя тук всички мои поддръжници и приятели. Но не искам нашата вечеря да се превръща в поредния митинг от президентската ми кампания. Вече цялата нация знае какво искам да сторя за нея. Но това, което още не знаете, ще го научите сега, макар че моята съпруга ме помоли да изчакам. Не, аз не мога да крия повече, защото подкрепям от все сърце моята любима жена, защото съм готов да направя всичко, да видя как цялата нация ще извика в един глас: „Напред, Америка!“. Ако бъда избран за президент, ще разширя дейността на това благородно движение, за да може с моя и с ваша помощ „Напред, Америка!“ да се превърне в пътеводна светлина за всички наши граждани.

Този път тълпата надмина себе си — невъобразимо шумните овации едва не събориха тавана на залата.

Джейкъб сграбчи Калабрезе за лакътя и го отведе навътре в коридора, към аварийния изход.

— Да, сега вече разбирам как се печелят гласове.

След тези думи Джейкъб обясни на Винсент Калабрезе плана за действие. В очите на Калабрезе пламнаха радостни искри, което веднага подсказа на Джейкъб, че верният му съдружник напълно одобрява избраната тактика.

— Но не трябва ли да поискаме още хора? — замисли се Калабрезе.

— Най-добре ще е да използваме информацията от компютърната мрежа на данъчните служби. Ще се наложи да се претърсва доста обширна зона. Ако мис Фримънт и нейното приятелче усетят, че сме започнали да ги търсим, незабавно ще офейкат. И ако потеглят през нощта, дори сто човека да имаме на разположение, пак няма гаранции, че ще успеем да ги пипнем. Защото стотина мъже могат да вдигнат шум до бога.

— А защо да не използваме хеликоптер?

Джейкъб скептично поклати глава. Полицейските хеликоптери „Уиспърхоук“ („Тихият ястреб“), притежаваха изключителни качества, но най-ценното в тях беше почти безшумния им двигател. Обаче с пилоти, обучени за този нов модел хеликоптери, разполагаше само Националната гвардия. А Хари Джейкъб не желаеше да дели славата за залавянето на двама опасни терористи с някой одъртял полковник от запаса.

— Нямаме време за губене, Винсент — отсече той. — Имаме опит в претърсването на нелегални квартири, където се укриват терористи. С парализиращия газ ще ги пипнем по бели гащи.

Джейкъб се обърна назад и хвърли тревожен поглед към комисаря, който внезапно бе напуснал мястото си и се приближаваше към коридора зад сцената.

— Трябва да побързаме, Винсент. Всяка минута е ценна.

Калабрезе не се нуждаеше от повече подканване.

— Да вървим. Трябва да събера екипа — решително заяви той.

Холис се събуди. Пред замаяния й поглед първо изплуваха някакви неясни багри, а после до слуха й достигна шум от леко трополене. Сънищата й мигом отлетяха, макар че тя се опита да ги задържи в спомените си.

Когато окончателно се разбуди, първите думи, неволно отронили се от устните й, бяха:

— Да не съм хъркала?

Едва тогава осъзна, че лежи на дивана, напълно облечена. Веднага се надигна и се огледа, подплашена от предчувствието, че той си е заминал.

Но Кроуфорд седеше до голямата маса в средата на трапезарията, с бележник пред него. Посрещна я с уморена усмивка.

— Не се тревожи, всичко е наред. Е, да, малко си похърка, но само накрая. — Той се поколеба, преди да продължи: — Проспа непробудно цели четиринадесет часа.

Холис ахна и се огледа притеснено, смутена, че му е позволила да надникне в една от нейните малки тайни.