Филип Шелби - Опасни муцуни

В този момент му хрумна една нова, тревожна мисъл: ако Кроуфорд е повярвал, че мис Фримънт е невинна, то не е изключено да й е разказал това-онова… Е, не всичко, разбира се, а само колкото да я запознае със ситуацията, и то в общи линии. Естествено, тя ще реагира адекватно, когато се убеди, че Кроуфорд не я заблуждава, и ще започне да изпитва доверие към него. Най-сетне ще проумее, че сега животът й зависи в огромна степен от неговите решения.

Но тогава защо е позвънила на Макган и на всичкото отгоре е оставила адреса си? Въобще защо е телефонирала? Защо Холис Фримънт иска Макган да узнае къде се укриват тя и Кроуфорд?

Майстора се замисли и стигна до извода, че съществува много голяма вероятност за нова опасност, която се е изплъзнала от вниманието на Макган.

— Попитах те какъв ще е следващият ти ход? — сърдито повтори Макган.

— Ще ги удостоя с една визита.

— Ще ти стигне ли времето?

— За подобна задача си струва да се пожертват ден-два. Никак не ми се иска Кроуфорд да продължи да ме следи — нито сега, нито след като приключа.

— Нуждаеш ли се от помощта ми?

— Всъщност, като се позамисля… Да. Много полезно може да се окаже съдействието на местната съдебна власт.

— Тогава смятай, че е уредено.

Джейкъб беше озадачен. Прекара по-голямата част от нощта в ровене из компютърните бази данни с надеждата да изкопчи още нещо за миналото на Холис Фримънт. Абсолютно нищо в досието й не подсказваше, че някога е била свързана с терористични организации — както чужди, така и местни.

Имаше още нещо странно: чрез запитване по засекретената линия до американското посолство в Париж Джейкъб научи, че мис Фримънт е напуснала града заради някаква задача, свързана с работата на консулския отдел. Джейкъб, който не съобщи, че е офицер от полицията, не се осмели да настоява за повече подробности.

Не по-малко загадъчна беше връзката между пенсионирания висш дипломат Доусън Уайли и Холис Фримънт. След като се запозна с характера на техните взаимоотношения, Джейкъб се замисли: макар в момента Холис Фримънт да се укрива някъде, не е изключено да се обърне за помощ към Доусън Уайли. Но при проверките на записите от разговорите по телефона на Уайли не личеше той да е разговарял с мис Фримънт. Нито бе провеждал разговори с чужбина. Обаче тези факти не успяха да потушат подозренията на Джейкъб. Дори и Холис Фримънт отнякъде да е успяла да се свърже с Доусън Уайли и да му е забранила да се интересува от нея, не е изключено той да не я послуша — нали я беше отгледал от дете, като своя дъщеря.

На Джейкъб му се наложи да изчака до три следобед, когато по една от линиите, оставени по негово нареждане свободни за спешни донесения, се обади един от служителите във френското контраразузнаване. С този колега от Второто бюро Джейкъб се бе сприятелил в Тел Авив по време на поредната безплодна конференция за подобряване на мерките срещу интернационализиращия се тероризъм. Французинът искрено зарадва Джейкъб с вестта, че се добрал до нещо интересно в миналото на Холис Фримънт. При претърсването на апартамента й френските специални служби се натъкнали на късче смачкана хартия. Или е било забравено от мис Фримънт, или е било нарочно оставено. Френските разузнавачи го отнесли в лабораторията си и успели да разчетат отпечатъка от написаното върху горния лист, откъснат преди заминаването на мис Фримънт. На листа е било написано: Бедфорд Хилс. Говори ли нещо на мистър Хари Джейкъб този адрес в щата Ню Йорк?

Джейкъб благодари любезно, обеща за синчето на парижкия си колега внушителен комплект играчки от прочутия магазин на Шварц в Ню Йорк, прекъсна връзката и веднага заповяда на техниците в гаража да му приготвят колата.

„Четирите сезона“ е монументална сграда на Източна Петдесет и седма улица, с мраморни фоайета и изящна мебелировка. Предпочитан от холивудските и от местните знаменитости, луксозният хотел се слави като едно от най-добре охраняваните места в целия град.

Джейкъб се втурна към стъпалата на парадния вход, опита се да премине незабелязан покрай портиера, но двама мускулести мъжаги веднага му преградиха пътя. Провериха багажа му, а след това го помолиха да се легитимира. Едва тогава му позволиха да прекоси фоайето и да влезе в голямата зала на ресторанта.

Вътре президентската кампания беше в разгара си. Навсякъде се виждаха снимките на кандидата в червено-сини рамки, с накичени по тях сребристи балони. Вееха се знамена с надписи, извезани със златисти нишки. Ако се съди по остатъците в чиниите по масите, угощението явно е било на ниво. Изправен пред микрофона, Тони Бенет подпяваше, а зад гърба му бе строен многочислен джазов оркестър, един от най-добрите в щата.