Филип Шелби - Опасни муцуни

Старицата почина два дни, преди той да навърши двадесет години. Купи й най-скъпия ковчег, който можеше да си позволи, а по-късно плати и за надгробната плоча от черен гранит. Никога, по никакъв друг повод не бе проливал сълзи, освен на нейния гроб.

Но смъртта й отприщи неподозирани сили в него. Заредиха се една след друга победи в местните състезания по стрелба, залозите в негова полза набъбваха главоломно — той просто нямаше равен на себе си в целия щат — с което веднага привлече вниманието на местните мафиоти, които не закъсняха да му предложат водеща роля в техните състезания, където мишените бяха човешки глави. Все още не забравил съветите на старата си хазяйка, той неизменно отказваше предложенията, колкото и примамливи да изглеждаха.

После замина за Джорджия и дълго скита по пътищата, застлани с червеникава пръст. В архивите на полицията в Атланта от онова време бяха регистрирани около тридесет неразкрити убийства на скитници с неизвестни извършители.

След първите две убийства по поръчка той разбра, че не може да продължава така и същевременно да бъде напълно свободен. Да си изкарва прехраната като платен екзекутор означаваше да разчита на хора, за които измамите бяха професионално задължение. И тогава си спомни за списание „Нешънъл Джиографик“. Мечтите му се рееха към онези екзотични, загадъчни и най-важното, дяволски далечни градове и страни.

Седем години той усъвършенстваше занаята в Европа, а после разшири обсега си в Ориента, където намери, за голяма своя изненада, така дълго търсената сигурност, съчетана с нечуван комфорт. Но завинаги омагьосан от китайската култура и история, той реши да се премести в Хонконг. Остана там три години, преди да срещне Дебелия Ли, който му разкри тайните на астрологията. Оттогава насетне той не предприемаше нищо сериозно, без да се посъветва с хороскопа си, съставен от стария Ли.

Репутацията му нарастваше, славата му се носеше далече пред него, докато той обикаляше Индокитайския полуостров. Тогава, в Сингапур, един от клиентите му, англичанин, след като му съобщи за безупречното изпълнение на поръчката, го изгледа замислено и промълви:

— Никога не съм подозирал, че ще попадна на такъв майстор в занаята като теб.

Този прякор така здраво се лепна за него, че остана да го съпътства до ден-днешен, по всичките канали на подземния свят, чрез които богатите и всемогъщите търсеха печени професионалисти, за да разрешат най-деликатните им проблеми — дискретно, гарантирано, веднъж завинаги.

И тогава онези, другите, се заинтересуваха от него…

Майстора съвсем отчетливо помнеше първата среща, сякаш беше вчера, с мъжа, който промени изцяло живота му. Тогава онзи мъж му се бе сторил необикновено любезен и дори простодушен. С една дума… обикновен. Но притежаваше власт, каквато дотогава Майстора не бе сънувал дори, и само това би трябвало да го накара да бъде нащрек. Но вместо това той се остави да бъде заслепен. Защото предложението наистина беше заслепяващо.

Първите четири договора бяха изпълнени точно както бе уговорено. Но при петия, с който той се ангажира въпреки предупреждението на стария Ли — или може би именно заради това — се стигна до онази грешка. Тогава Майстора не можа да повярва, че за един, само за един човешки живот може да се предлага такава астрономическа сума. Но възложителят на договора упорито държеше на своето и настояваше да бъдат изпълнени всички негови искания. И когато Майстора за пръв път в живота си допусна провал, онзи не му прости, макар Майстора веднага да бе предложил да му дадат следваща поръчка — за компенсация на предишната. Вместо това шефът се зае систематично да проваля кариерата му на професионален убиец.

Отначало Майстора си въобразяваше, че ще успее да се пребори с него, че безупречната му репутация ще продължи да му осигурява нови клиенти. Но се оказа, че те до един — постепенно, неусетно и тихомълком — започнаха да го пренебрегват. Без никакви видими причини. Никой не отговаряше, когато ги търсеше по телефоните. Така, в бездействие, измина една година, после втора, трета. Майстора бе принуден да снижи претенциите си, постара се всички в бранша да узнаят, че вече не се свени да се залавя и с поръчки от среден калибър, до нивото на по-дребните наркопласьори. Но желаещи да ползват услугите му така и не се намериха.

Парите, които бе заделил за бъдещето, започнаха да се топят. Професията му изискваше да се премества често от един град в друг, дори да сменя държавите. Но първокласните самолетни салони и петзвездните хотели останаха само в спомените му. Нещо далеч по-лошо — най-добрите доставчици на оръжие, най-опитните фалшификатори на паспорти, както и най-скъпо платените доносници от полицейските среди един по един затръшваха вратите под носа му.