Филип Шелби - Опасни муцуни

Калабрезе кимна мрачно.

— Този отмъстител… и той ли е изчезнал мистериозно?

— Винсент, нали никой не ти е обещавал, че този случай ще бъде от лесните? Не разполагаме с неговото описание, не знаем нито име, нито номер на полета. Но най-голямата загадка е защо онази двойка в кадилака е потеглила по следите на линкълна?

— Сигурно не са искали да попаднат под ударите на предната броня на линкълна…

— Ако ние не се бяхме намесили, сигурно щеше да ги довърши.

— Добре, Хари. Добре си се справил дотук.

— С много усилия нашите хора успяха да открият кадилака, изоставен в Лонг Айлънд Сити.

— Какво успя да разбереш за лицето, което е притежавало този сак? — прекъсна го Джейкъб и посочи към сака.

От устните на Калабрезе се отрони въздишка, достойна за Сизиф.

— Какво намери в сака, Хари?

— Нищо интересно: сиви панталони, дамски, разбира се, заедно с една блуза и пуловер, както и малко бельо. Стандартен комплект дрехи за една съвременна жена. Тази дама вероятно не е свикнала да взима много дрехи, когато заминава на дълго пътешествие.

— Наистина дрехите не са много. Но не й е трябвало да взима повече. Многото багаж пречи, когато човек бърза за някъде.

— Точно така.

Смутен, Джейкъб нервно прокара ръка през косата си.

— По дяволите, Винсент, в цялата тази работа има нещо загадъчно, което никак не ми харесва — кисело промърмори той. — Не съм сигурен дали не се задава нова терористична вълна. Преди да пристигна на летището, там вече се бе разиграла ужасяваща кървава сцена. А след това попаднах на магистралата „Ван Айк“, където така и не можах да разбера кой кого преследва. Не ми харесват тези хора. Не са им чисти намеренията. Нищо чудно да се окаже, че имат доста прегрешения зад гърба си. Така че е време да се намесим в играта.

Калабрезе сви рамене. Гласът на Джейкъб звучеше студено и решително, което рядко му се случваше, но Калабрезе добре го познаваше: ако Джейкъб заговори с този смразяващ тон, нямаше да се откаже от преследването, докато не залови нарушителите на закона.

— И какво предлагаш?

— Още не сме открили онзи линкълн. Не сме установили и самоличността на убития и после премазан на шосето таксиметров шофьор — отвърна Джейкъб. — Така че засега да оставим за по-нататък преследването на черния отмъстител. Първо трябва да съберем повече данни на другите участници.

Калабрезе видя как Джейкъб отново протегна ръка към кожения етикет на дръжката на сака с името на Холис Фримънт.

— Ще се заемем с тази Фримънт. Да се потърсят още данни за нея чрез компютрите, но преди всичко се налага да се свържем с Париж. Нали там е работила тя, там е живяла? Така че именно от Париж трябва да започнем търсенето.

Калабрезе кимна, но физиономията му оставаше мрачна. След ужасяващия взрив на самолета на Пан Американ над Локърби в Шотландия и особено след атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк Джейкъб беше положил много усилия за укрепване на връзките на отдела с колегите от антитерористичните звена от френските специални служби. Освен това можеше да разчита и на подкрепата на колегите си от други европейски страни, от централата на Интерпол и дори от израелското разузнаване. Калабрезе отдавна се бе научил, че няма смисъл да любопитства за начините, чрез които Джейкъб обменяше информация с европейските си колеги, но се досещаше, че вероятно отново е заработил изпитаният принцип на равностойната размяна на сведения.

— Вече се свързахме с компютрите в Централното управление на нюйоркската полиция — продължи Джейкъб. — Нашите хора преди малко са научили, че федералните са изпратили свой екип на летище „Кенеди“. — Той отправи изпитателен поглед към Калабрезе. — Нали помниш, Винсент, че вече имаме един коз в ръцете си? Знаем името на жената. Ако го съобщим на федералните, мълвата ще стигне до медиите и ще се вдигне страхотна врява. Тогава тя и нейното приятелче ще се скрият вдън земя и никога не ще узнаем какви планове кроят. Кой знае, може пък след тях да бъде изпратен резервен екип, след като те двамата са провалили мисията си? Така че на този етап ще е най-разумно да потърсим следите на онзи камион. Толкова едро чудовище, по-голямо от слон, не може се скрие лесно. Все някой ще попадне на него.

Джейкъб реши да изчака малко, колкото да даде възможност на Калабрезе да осмисли така нахвърления план за действие. Длъжни бяха да проследят всяка следа, защото не знаеха коя нишка ще ги отведе до целта. Ако надушат следите на Холис Фримънт и нейния спътник, ще действат бързо и енергично, без да си губят времето с юридически формалности.