Филип Шелби - Опасни муцуни

След два дни двамата колеги събраха кураж и изложиха заключенията си пред своя пряк началник — полицейския комисар от градското управление. Той ги изслуша и им обеща, че ще направи всичко, което е по силите му, за да запази най-ефективното звено в борбата с терористичните групировки и елементи. Но докато се пребори с шефовете, беше им обяснил комисарят, дейността на Винсент трябвала да бъде посветена на поддържането в готовност на екипа на „Кифладжиите“, като им намери нова квартира, за предпочитане по-далече от полицейското управление на „Плаза Плейс“, а също и да измисли ново, по-представително наименование на екипа. Така се появи Полицейският информационен център, специализиран за антитерористични акции.

След няколко дни Калабрезе докладва на комисаря, че е намерил помещение за екипа и след консултации с шурея на комисаря, заемащ отговорна длъжност в Сити Хол (кметството), бившата библиотека стана притежание на нюйоркската полиция. После намериха една по-сговорчива строителна компания, която се нагърби с цялостния ремонт на сградата срещу умерено заплащане. Калабрезе активно помагаше при уточняването на проекта. Когато ремонтът приключи, екипът се нанесе в сградата и започна да се обзавежда. Началниците им уредиха да се закупят военно имущество, въоръжение и муниции от една армейска база във Форт Бенинг, щата Джорджия. От Силиконовата долина се снабдиха с модерни компютри, от компанията „Бел“ — с комуникационна техника, а от „Дженерал Мотърс“ им издействаха два камиона и микробус — по-късно в този микробус бе монтирана електронната апаратура за следене на заподозрените.

Джейкъб се зае с организирането на обмена на информация с базите данни на щатската и федералната прокуратура.

Сега Джейкъб и Калабрезе седяха в заседателната зала, изолирана със стъклена преграда от бюрата с компютрите, пред които работеха останалите членове на екипа. На масата, освен картонените кутии с китайска храна, се виждаше изпоцапаният сак, който Джейкъб бе открил на задната седалка на онзи полуразбит кадилак.

Калабрезе опипа кожения етикет върху сака.

— Жалко, че тази чанта не може да проговори, за да ни разкаже нещо повече за мис Фримънт.

— Така ли? — засмя се Джейкъб. — Защо не опиташ пак, Винсент? Кой знае, може и да се смили пред молбата ти…

Джейкъб се обърна към екрана на компютъра и отново зачете данните от файла с биографията на Холис Фримънт, но след няколко минути скептично промърмори:

— Хм, не мога да открия нещо, което да хвърли светлина върху инцидента на магистралата.

— А как ще научим кой е бил спътникът й?

— Засега той е пълна мистерия.

— Ако проверим в списъците на пътниците, пристигнали днес на летището?

Джейкъб посочи към бюрата отвъд стъклена преграда:

— Не виждаш ли, че хората ни вече от два часа проверяват по всички достъпни канали.

Калабрезе стана, но след няколко крачки се върна и се облегна на ръба на масата.

— И така, нека да обобщим с какво разполагаме дотук.

— Двама от дежурните полицаи, Балестерос и Пъркинс, попаднали на наркопласьори, увлечени в сделки, в някакъв запустял склад. Разговарях с полицаите, а после с единия от онези дребни трафиканти. Представи ми се с името Драйас, но това се оказа само псевдоним. Както и да е. По-важното е, че нашите двама герои, увлечени в играта на Бони и Клайд, избягали с камиона на наркопласьорите. Така стигнах до кадилака, който беше пострадал жестоко при надпреварата по магистралата.

Замислен, Калабрезе повдигна гъстите си вежди.

— Какво е заключението на съдебния лекар?

— Според доклада вратът на жертвата е бил прекършен преди инцидента на шосето. Типично в стила на терористите. Не е умрял под колелата…

Калабрезе отново се замисли.

— Разкажи още нещо за този кадилак.

— Изглежда като изкопан от автомобилно гробище. По описанието му отговаря на търсен автомобил, откраднат от паркинга на летище „Кенеди“ един час преди инцидента. Следователно терористите са пристигнали със самолет, а после по някаква причина са се качили в онази зала. Но са ги изненадали двамата стюарди от Еър Пасифик, придружавани от двете ченгета от охраната на летището. И четиримата са били застреляни на място, а нашата смела двойка, мъжът и момичето, излизат навън, цапардосват шофьора на таксито и задигат колата му…

Калабрезе го слушаше с все по-нарастващ интерес.

— А според показанията на свидетелите, струпани на изхода на чакалнята на летището, един черен отмъстител, в „Линкълн Таун Кар“, се опитал да ги сплеска след завоя, там, където видяхме строителните машини.