Филип Шелби - Опасни муцуни

— Не!

Кроуфорд разбра, че нервите й вече бяха опънати до край, затова се опита да я успокои.

— Ти знаеш нещо, макар и да не го осъзнаваш. И Майстора отлично е разбирал докога си можела да му бъдеш от полза и кога е трябвало да те убие. Той никога не допуска да го поставят натясно. Но този път в плана му се е появило непредвидено препятствие, което…

— Може пък ти да си бил целта му — сърдито го прекъсна Холис.

— Няма защо Майстора да се връща заради мен. Бил е свободен да действа, с редовни документи. Не, интересът му е бил насочен към теб.

Тревожната нотка в гласа му сепна Холис. Замислена, тя изплашено погледна към прозорците.

— Сигурен ли си, че няма да ни открие и тук?

— Тази къща не съществува. И като убежище е далеч по-надеждна, отколкото ти се струва на пръв поглед. Можеш да ми вярваш.

Холис протегна ръка към кафето. Струваше й се, че повече не може да издържи.

— Все още не мога да повярвам, че Пол има нещо общо с всичко това — прошепна тя. — Все си мисля, че някой ловко го е измамил, като го е накарал да облекчи връщането на Майстора в Щатите. А това… — тя се сепна от връхлетялото я подозрение, — а това може да означава само едно: че има още някой, който действа прикрито. Който дърпа всички конци, скрит зад сцената.

— Разбира се.

— И ти знаеш кой е той? — удиви се Холис.

— Засега ще го наричам Брокера. Той отдавна работи с наемни убийци, урежда им договорите, гарантира им безопасното придвижване до целта, подсигурява им бягството, укритието, новата самоличност. От доста време се занимава с това.

— Тогава не е ли възможно Пол да е бил подлъган от този… от Брокера? Може да е някой от дипломатическите кръгове, някой негов познат или дори приятел. А защо не и някой от посолството?

Тя се вдъхнови от надеждата да изключи Пол от списъка на заподозрените, но скептичното изражение на Кроуфорд отново предизвика гнева й.

— Защо не се опитаме да проверим дали Пол е имал нещо общо с онзи убиец?

— Тогава ще остане другата вероятност: че Пол Макган получава заповеди от някой много по-могъщ от него. Или че му е задължен заради някаква неоценима услуга в миналото си. Но както и да е. Какво смяташ да предприемеш?

Холис пое дълбоко дъх.

— Искам да позвъня в посолството и да оставя съобщение на дежурния от нощната смяна. Ще кажа само къде се намирам и че съм добре. Ако Пол работи в комбина с Майстора, ще знаем кого да очакваме. — Тя отново огледа стаята. — Нали твърдиш, че това убежище е по-надеждно, отколкото изглежда на пръв поглед.

Кроуфорд схвана, че този път тя го бе поставила натясно. Идеята да я използва като примамка беше отвратителна, но все пак предложението й да устроят засада на Майстора тук, където всички предимства бяха на страната на Кроуфорд, не беше от най-глупавите. Или поне така му се струваше.

След кратък размисъл той реши, че дори Макган да успее веднага да препредаде съобщението на съдружника си, Майстора няма да може да се приготви веднага за новия си удар. Няма да е готов, преди да изтече утрешния ден. Така че нищо няма да се случи до няколко часа. Промяна в ситуацията може би ще настъпи едва на следващата сутрин.

— Обади му се — каза Кроуфорд.

Линкълнът издържа на дългия маршрут и Майстора се добра през моста „Куинсбъроу“ до Петдесет и девета улица, в участъка между Второ и Трето авеню.

Докато се провираше сред потока от автомобили, Майстора се безпокоеше дали изпомачканата му кола няма да привлече вниманието на някой полицай, но скоро разбра, че жителите на Ню Йорк никак не се трогват от подобни дреболии.

Тъкмо се канеше да пресече Второ авеню, когато забеляза край тротоара празно място. Спря линкълна, без да обръща внимание на знака за забрана на паркирането, и остави ключовете на таблото, един вид като подкана към крадците от квартала. Побърза да се отдалечи от колата и да се скрие сред тълпите, крачейки към Трето авеню. След стотина метра вдигна ръка и взе първото свободно такси.

Адресът, който съобщи на смуглия шофьор индиец, се намираше на Уест Енд авеню, между Осемдесет и четвърта и Осемдесет и пета улици. Майстора се облегна и колата потегли на север. Мислите му бяха обсебени от Кроуфорд и момичето.

Там, на магистралата, бе повярвал, че няма да ги изпусне. Жалко, че накрая не успя да изтласка колата им към стоманената лопата на булдозера. Но подхвърленото тяло на мъртвия руснак беше ловък ход — това ченге трябва здравата да е премазало трупа. Така с един удар бе ударил два заека, защото полицията сигурно се беше втурнала по следите на Кроуфорд и Фримънт.