Филип Шелби - Опасни муцуни

— Но ако някой престъпник се окаже много опасен, трябва да има начина да го обезвредите.

— Според устава на ОМЕГА, аз съм задължен да информирам моя директор, че се е появила заплаха за някоя или някои личности в Съединените щати. Длъжен съм да предоставя на ръководството на нашата организация всички сведения за тази заплаха, като се погрижа също тази информация да не бъде достъпна за другите правителствени служби, да не говорим за частните агенции, медиите и прочее информационни канали. Тогава шефът ще вземе решение кой правителствен орган трябва да се заеме с обезвреждането на убиеца. Най-често изборът пада върху ФБР.

— Искаш да кажеш, че досега нито веднъж някой като Майстора не е успял да се измъкне от мрежата, която сте заложили около него?

— Досега нямаме провали.

Каза го без следа от самохвалство.

— Именно поради тази причина ти обясних, че се стремим най-вече към разкриването, а не към директното обезвреждане на асовете от този смъртоносна професия. И двамата запомнихме как изглеждаше Майстора преди няколко часа. Но още утре той може да се появи с коренно променена външност. Това веднага ще усложни задачата ми. Да, наистина ще ни причини доста главоболия.

Кроуфорд прецени, че не е необходимо Холис Фримънт да знае горчивата истина: ОМЕГА силно бе подценила опасността от активирането на Майстора.

— Хм… — замислено процеди тя, — излиза, че нито щатската полиция, нито ФБР могат да помогнат, защото просто не знаят кого да преследват?

— Засега знаят само за теб — хладно отбеляза Кроуфорд и махна с ръка към спалнята. — След малко ще имаме топла вода. Защо не влезеш преди мен в банята? А аз ще приготвя нещо за вечеря.

Холис го проследи със замислен поглед, когато той пое към кухнята. До слуха й достигна шум от отварянето на кухненски шкафове. После се обърна към камината. Дали Кроуфорд си вярваше, че я е успокоил, като й бе подхвърлил частици от истината?

Банята беше просторна и чиста, с голяма вана и отделна душкабина. Усещаше се мирис на дезинфектанти, което подсказваше, че неотдавна е била почиствана.

Младата жена дълго стоя под душа, преди да посегне към сапуна и шампоана.

Докато се изтриваше с хавлиената кърпа, Холис се запита какво всъщност знае Кроуфорд за нея. Очевидно този мъж разполагаше с доста източници на информация, но оставаше ли му време да ги използва? Например за лични цели? И дали подозира за отношенията й с Доусън Уайли?

Силно се изкушаваше да потърси помощ от Доусън. Нали досега той винаги се бе отзовавал с готовност на молбите й? С него тя се чувстваше в безопасност.

Холис среса косата си. Увита в хавлиената кърпа, се върна в спалнята.

От щанда до бензиностанцията си беше купила джинси, две бели блузи, два плътни пуловера, бельо, спортни панталони и един чифт маратонки. Винаги се беше стремяла да бъде облечена топло и сухо. Не беше забравила четка и паста за зъби.

След като се облече, младата жена се обърна към огледалото. Очакваше, че след толкова много изпитания ще изглежда зле, обаче, за нейна радост, тревогата й се оказа напразна. Дори драскотините по лицето й от счупените стъкла по време на автомобилната гонитба не можеха да засенчат красотата й. Странно, но именно образът й от огледалото успя да я успокои много повече от всякакви думи.

Холис прибра в сака останалите дрехи и се върна във всекидневната. Масата вече беше подредена за вечеря, с два комплекта прибори. Кроуфорд беше измъкнал отнякъде две свещи и те придаваха неповторим уют на стаята. Миришеше апетитно на телешко печено. Едва сега тя усети глад.

— Тъкмо бях започнал да се тревожа, че нещо се е случило с теб — обади се Кроуфорд.

Холис забеляза, че и в него имаше някаква промяна. Беше облечен в чисти памучни панталони и плътно поло. Освен това беше свалил кобура. Той посочи към масата с любезен жест:

— Да хапнем, докато не е изстинало.

Холис се опита да яде бавно, но това си остана само едно пожелание. Беше по-гладна, отколкото предполагаше, затова на бърза ръка омете чинията си. Кроуфорд й предложи още от печеното, но тя отказа. На свой ред той отклони желанието й да му помогне при разтребването на масата.

Когато Кроуфорд се върна с чаша кафе, и двамата вече бяха забравили за десерта.

Облегната на стената до прозореца, Холис съзерцаваше в унес силния дъжд. По едно време се сепна и сведе поглед към часовника си. Наближаваше полунощ.

— А сега какво ще правим?

Кроуфорд я изгледа замислено.