Филип Шелби - Опасни муцуни

— Но съседите не проявяват ли любопитство?

Кроуфорд скептично поклати глава.

— Тук хората плащат, за да си осигурят спокойствието. Наоколо живеят много богати хора — от финансовите среди, от телекомуникационните компании и така нататък. Тези хора често отсъстват, и то с месеци.

— Също като теб.

— Не. Аз живея в Париж.

— И също като мен, работиш за правителството, но без самоличност.

Кроуфорд се протегна към сакото си и измъкна черния дипломатически паспорт.

— Може да се приеме, че и двамата работим за един и същи шеф.

Холис разгърна паспорта му. Страниците му бяха изпълнени с визи за почти всички европейски страни.

— Нали работиш за Държавния департамент?

— По-точно за една специална служба към него. Докладвам на човек, чието име ти никога не си чувала. Ако той отсъства или нещо се случи с него, имам право да докладвам лично на президента.

Холис замислено отпи от своето бренди.

— Значи така… На държавния секретар или на президента. И каква е тази служба?

— Наричат я ОМЕГА.

Кроуфорд отиде до камината, намести цепениците и добави още. Остана за малко там, загледан в пламъците, после се върна при нея.

— Когато в Белия дом влезе нов президент, той научава няколко важни тайни: първата от тях задължително е посветена на кодовете на ядреното куфарче. После му докладват докъде са стигнали секретните операции. И накрая — за дейността на организацията ОМЕГА. Ако има късмет, никога повече няма да чуе името й. Същото е валидно и за държавния секретар.

— Какво искаш да кажеш с това „Ако има късмет“?

— ОМЕГА е секретна организация. Няма бюджет, няма обяви за попълване на персонал, няма офиси. Тя просто не съществува. Нейните агенти действат под дълбоко прикритие, при това само в чужбина. Заемат най-различни постове: дипломати в нашите посолства, бизнесмени, академици, телевизионни журналисти. Но общата им задача, както и моята, е само да проследяват и ликвидират професионалните убийци.

Холис остави чашата си на масичката за кафе.

— Значи с това се занимаваш: ликвидираш убийци.

— ОМЕГА беше създадена след атентата срещу президента Джон Кенеди. Една от секретните директиви на комисията Уорън беше да се основе агенция, посветена само на задачите по разпознаването и проследяването на всичките известни професионални убийци по целия свят. Всеки сектор от земното кълбо е обхванат от съответния екип на ОМЕГА. Аз ръководя операциите на ОМЕГА само в страните от Европа.

— Но Ли Харви Осуалд не беше професионалист.

Кроуфорд се усмихна снизходително.

— Ние непрекъснато наблюдаваме професионалните убийци, където и да се укриват те — продължи той. — Ако някой от тях се раздвижи, раздвижваме се и ние. Ако обаче има признаци, че ще се опита да проникне в Щатите, веднага го обезвреждаме.

— Обезвреждаме… Искаш да кажеш, че го убивате.

— Само в краен случай. Ако някой убиец се поразмърда, но не се насочи към Съединените щати, уведомяваме властите на съответната страна, за да го спипат на границата. Но ако се насочи към Щатите, ние го следваме плътно и се опитваме да го заловим в последната минута, преди да пресече границата. Но залавянето на убиеца е само част от нашата дейност. Необходимо е да разберем кой го е наел и коя ще бъде мишената. Много важно е да открием възложителя на този смъртоносен договор, понеже той може да потърси друг изпълнител на присъдата, ако елиминираме поредния професионален убиец. Защото в подобен случай мишената остава под заплаха…

— Но ако не се окаже по силите ви?

— Тогава правим всичко, което е възможно, за да попречим на екзекутори като Майстора да проникват в страната.

Холис стана и се приближи до прозореца. Притисна чело до студеното стъкло. Нощният въздух ухаеше на мокри листа и на борова смола.

Добре дошла в зоната на здрача, Холи.

Имаше известна представа за методите, използвани от службите за сигурност. Това стана част от нейния свят още от времето, когато видя пистолета, окачен на колана на баща си.

Тя знаеше за тайните проверки, на които бе подложена, преди да я приемат в контингента от служители към Държавния департамент. Припомни си и за лекциите по мерките за сигурност, задължителни за всички новопостъпили в някое от посолствата на САЩ. Освен това беше подочула, че неколцина от нейните бивши състуденти сега работят към ЦРУ или ФБР.

Но онова бе детска игра в сравнение със сегашната ситуация. Отново я връхлетяха ужасяващите спомени за кървавите сцени на летището и думите на Кроуфорд не достигнаха до съзнанието й. Един мъж преследва друг — с всички най-модерни средства, докато другият, също така добре оборудван и трениран, отчаяно се стреми да му избяга. Дали ще се нарича терорист, професионален убиец или атентатор — какво значение имат думите? Как може да се живее при мисълта за непрекъснато следене, дебнене, убиване? Но действителността беше точно такава…